Няма как да го запомните, и да е минал покрай вас. И утре отново да го срещнете, как ще го различите, та той няма лице. По дрехите не става, сезоните се менят, модата бързо скача нанякъде, не живее зле, че да износва едни и същи дрехи. Навярно си има достатъчно тоалети, здрави обувки също, въпреки ч ...

В кръчмата
Ако те има в живота ми,
ще плачат триста ангели.
Ако те няма в живота ми -
радват се всички дяволи. ...

Всеки ден поглеждам назад,
тежки спомени, облечени в мрак.
Призрак с ледено сьрце
протяга две търсещи рьце.
Обзема ме хлад, ...

Гледам те от моето си място.
ВИЖДАМ
гледайки как сътворяваш...
Подмини ме.
На брега отсреща ...

Това е краят?!
О, скъпи - както искаш...
Не съм и няма да съм просякиня за любов!
Аз няма никога да падна толкоз ниско
и да проливам сълзи за парченце нежен зов! ...

Ръцете ми молят за дъжд,
за свежест и за леден дъх.
Дланите ми лепнат.
И пръстта под мен издъхва,
пресъхнала. ...

Тихо е! Тъмнината обхващала прашната стая!
Като призрак седяло то с наведена глава...
Отразеният образ в огледалото отсреща
се размивал в тежката черна мъгла!
Две очи проблясват, вгледани в нищото! ...

Ти всяка вечер си при нея -
да се опълчиш не умееш.
В очите гледаш я, хем знаеш,
че погледът ù е омаен.
Живота си така рискуваш, ...

Аз съм тих, есенен влак,
който мрази да спира на гари,
кашлям с глас, ръждавеещо благ
от изпушени гадни цигари...
Влача някакви дребни неща... ...

Когато споменът прерасне в измама.
Когато от него ужасно боли.
Тогава осъзнаваш, че него вече го няма
и няма да го върнат твоите сълзи.
Когато сънят ти прекрачва в сумрака ...

Сготвих проблем. Такъв не си ял!
Имах всичко необходимо -
неверен съпруг, дивашки скандал...
Не ти ли хареса? О, непростимо!
Ще направя омлет - с две яйца и пръчка салам ...

Една жица на улицата
Във дни протяжни, тежки,
най-често се разхождам.
Със страст, със мисли жежки*,
природата разглеждам. ...

Х Е Л И О Г Р А Ф И Я
посрещам вълната
и е леко и ласкаво
сливам се с древния ритъм
частици мокра мисъл полепват по тялото ...

Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.
И не чувствам сърцето си, ...

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...

Дете на себе си
Слънчева поляна,
на която
пак лежиш.
И облаците ...

...
Зад тежката проскърцваща завеса,
трепереща от затаен пред нея дъх,
актьорът мълчаливо вчеса
душата си, облечена във друг. ...

ИСТИНА ЛИ Е...?
Не съм разбрала колко мъртва съм била,
докато не оживях отново...
Не съм живяла досега така,
че да обичам толкова един човек. ...

Често затварям очи и за миг,
само за миг си представям
твоята същност с ангелски лик,
и в нея сърцето поставям,
в което намерих пристана тих... ...

Вятърът гони косите ми като обрулено есенно листо.
Раздира ризата на душата ми като разбойник.
Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо
и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.
Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни, ...

~~*~
~~*& Къщата на Любовта ми &*~~
Нарисувах устните ти
на стъклото...
И лекичко допрях лице ...

Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...

*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...

Зад нашия ъгъл, на нашата улица
пак се срещам с отдавна забравени дни.
Поздравяват студено, студено отвръщам –
все пак не само ъгъл днес ни дели.
Разговаряме общо и общо се смеем, ...

Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...

Послание
Престане ли сърцето да боли,
когато трябва, сам ще те намеря.
Със нокти път ще правя през скали
и с дявола ще сядам да вечерям... ...

Не се завръщай...
даже да боли,
дори и да ти липсвам до полуда,
щом тази обич вече ни горчи,
че можем да я върнем е заблуда. ...

*** (Денят създава венец от цветове...)
Денят създава венец от цветове,
които нощта безсърдечно разплита.
Мисли и думи изпращам към нея,
за куриер си взех бялата птица. ...

Поемам буйните води
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се
пустото - ...

Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...

С полу-любов обичал си ме значи.
Едва сега разбирам - на раздяла.
От гняв дори не мога да заплача,
а трябва да започна отначало.
С полу-омраза аз ще ти отвърна. ...

Знаеш ли, омръзна ми да чета за хора, които са "творци", които са "арт", които имат изострени сетива за света и благодарение на тях изобразяват в картини, текст и музика света такъв, какъвто е. Омръзна ми от псевдо интелектуалци, най- вече визирам Люба Кулезич и цялата свита от пост менструални лелк ...

Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета. ...

Да, сигурен съм – пак ще се родя.
Все някой ден – след милион години...
Живота днес пребори го смъртта
и някак много бързо си отмина...
Да, сигурен съм, че макар след време ...