Ох, главата ме цепи...и кръста...
Днес не си и показвай носа!
Днес света ми е страшно задръстен,
а крилцата – във черно висят.
Щом боли, има нещо във нея. ...

Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.
Твоят смях след победа отваря ...

Утро на село
Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява. ...

Не пониква след тебе пшеница,
в черно ходи, днес - тази душа,
отлетя надалече Жар Птицата,
само в лятото - с мен беше тя!
Аз не исках фалшиви надежди, ...

Малка къща сред полето,
минало оттам мишлето,
гледа - къщата добра
със прозорче и врата.
Може в нея да се презимува, ...

Безумно чувство
Това, което изрекох,
е нещо, което чувствах.
Това, което чувах,
е мълчанието ти след това. ...

Стопи се снегът.
В пълноводната река
плуват облаци.
* * *
Дъждът се изля... ...

Една жена, с глава високо вдигната,
подмина ме случайно онзи ден.
Така спокойна, стилна и усмихната,
запали любопитството във мен.
И не защото беше тъй красива, ...

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...

-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...

Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла, ...

това че ми се случваш
е съвсем навреме
съвсем преди да угася петното
което на таваните ми
нощем стене ...

Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...

Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...

* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...

Искам слънцето да гушна,
да ми стане много топло.
Като вятъра да литна,
да ми е свободно, волно.
Искам си в очите радост. ...

Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито ...

Глухи сиви тътени.
Вълни в прибоя вият и беснеят.
А аз съм сам в моята риза -
тъмна и унесена.
Светлини подир сирената. ...

Отново днес си заминавам,
отново тръгвам надалече...
Мъчно ви е, знам и съжалявам,
не искам да ви наранявам вече...
В живота ми така се случи, ...

В хладна вечер над града
вятърът надул бе боен
рог и мълнии в нестроен
хор си лееха гнева.
Влязох в храм един достоен, ...

За кой ли път леглото ще е хладно;
За кой ли път ще бъдеш сам.
За кой ли път небето звездно
ще е единствен спътник в съня.
За кой ли път сам ще се покриеш ...

Лазиш по целия ми ум
и там си свил гнездо от думи
и като някакво виенско колело
рисува то онези спомени,
които не искам да забравя. ...

Не искам да повярвам, че си грешния
(но някак си не ми изглеждаш правилен).
И вярвам ти... и вярвам безутешно
(а всъщност хич не заслужаваш вярване).
Те - думите ти, още ме вълнуват ...

Сам потънал в илюзорен свят,
усмихвам се на собствената глупост,
кошмарно беден и богат безкрайно,
тихо стена в низост.
Лъжец сред подлите израснах ...

Търсих те
Навсякъде
В очите питащи
В ръцете молещи
За милостиня ...

твоята нужда от мен
моята нужда от теб
не е ли това
любовта
по-хубава ...

Ти...
Твойте очи са тъй прекрасни,
виждам в тях любов и топлина.
Защо и мойте не могат да излъчват това?
Да не би да съм прекалено зла? ...

„Пролет пукна, ние – не!...”
И макар, че закъснява,
пак сме в нашто кафене
да я срещнем, словославим.
В толкоз влюбени души, ...