БОТЙОВ НЯМА ГРОБ
Честито Рождество Христово,
народе мой, отчаян от лъжи.
Ако трябва – ще се преродим отново,
но Ботйов пак ще трябва да родим. ...

Сълзите бавно се стичат по лицето ми
и парят кожата ми, сякаш са огън.
Болката е толкова силна,
че направо ме изгаря.
Искам да ги спра... а не мога! ...

Синьо при мене е бялото в очите
Синьо при мене е бялото в очите.
Не защото имам задни мисли;
не защото зле са ме орисали;
не заради гени от дедите ми; ...

Ръцете ти...
Набръчкани, със изтъняла кожа
и с поизкривени пръсти...
Не те видях веднъж да си ги скръстила.
Ръцете ти сега са уморени ...

Къде да видя тая хладина?
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина? ...

Държиш ръката ми,
гледаш ме в очите,
казваш ми „обичам те” –
превземаш ми мечтите.
Държиш ръката ми, ...

Както преди
... Не протягай длан
и не нашепвай тихо в мрака,
че още ме обичаш - както преди!
... Не помниш ли ...

Молитва свята аз ще изрека,
на Кирил и Методий ще благодаря,
за наш'то А, Бе, Ве, което
четем и пишем със сърцето,
за наш'та азбука тъй свята, ...

Не делиме ние с теб една съдба
и пътищата ни сега не ни събират,
разменяме единствено слова
без бъдеще пред нас, което да намират -
в сегашното ни топли любовта. ...

Пулс
Сбогом, мои представи.
Аз израствам и обхващам това.
Вниквам, разбирам и мога.
Приятелства, чувства, ...

Единични електрони
Караш ме да не спя,
по теб да си губя ума,
очите ти да бленувам,
устните ти да сънувам, ...

Единият се влюбва първи...
В очите му
започва да се скита,
неуловен и близък,
погледът на другия. ...

Но ето, сякаш като през стъкло
аз виждам твоя лик във слънчева страна.
Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта
и очите ми прогаря като жертвено перо.
Студено е във тази стая, но шепне пак прахта, ...

Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...

Спирам да те обичам!
Омръзнаха ми тези думи.
Спирам да се заричам,
че твоя ще бъда.
Спирам да пиша за теб! ...

Съдба
Велики мисли, от велики хора,
бродят по Земята без опора.
Прикривайки истината
за тези, които страдат, ...

Всеки път, когато Бояна погледнеше в огледалото, виждаше онова, което мразеше и онова, от което се страхуваше най-много. Виждаше себе си. Виждаше едно лице, което с всеки изминал ден й се струваше все по-непознато и което я гледаше с един безкрайно празен и кух поглед. Поглед, в който се беше приюти ...

По друмища стръмни, незнайни пътеки
вървя през живота си, тръгнал към къщи!
Много ли още страшни баири
чакат ме горе, във облаци скрити?
Стръмна пътека ли поемеш по склона ...

Изгубен
Мрак сърцето ми обви
и волята скоси.
Мечтата моя
потъна в мрачна стая. ...

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...

Колко си силна недей да показваш,
ти, неприятелко моя - тъга,
и със жестокост недей да ме смазваш,
зная го, чувствам те често в нощта!
Без да те чуя, промъкваш се скрито, ...

Вина
Отново твоят глас ми липсва
и пак тръпне моето сърце.
Да види твоята усмивка иска
и да затупти в твоите ръце. ...

* * *
Люлее се
на тънка паяжинка
вишневият цвят.

Любовта ли?! Тя е поглед, устремен във нищото!
Там двама души се препъват в кръстопътища...
Един за другиго плетат интриги от излишното
и точат влюбени слова, прокапали от мътища...
*** ...

Дъждът намокри пак тревата,
а тя полегна уморена,
до нея сгушиха се и цветята -
притихна цялата вселена.
Небето тъжно се разплака, ...

Тишина
Трябва ли да чуеш птиците,
за да усетиш пролетта?
Трябва ли да чуеш нотите,
за да усетиш песента? ...

В мен си,
по-обичаща от всеки,
от всеки, що в любов ми се кълне...
В мен си,
по-желана си от всеки, ...

„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...

Отличен (не)успех
Не успях да запазя отличие –
след гимназията се пречупих.
Уж на дребен живот и приличие
съм възпитана. А се подкупих. ...

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...

Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...

Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...