Той тръгва ... дълъг път го чака
„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.
„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик. ...

В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...

Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...

В тъмния ъгъл
на Залеза.
Точно под него
-там, в ляво...
Запалени ...

Старецът с кантара
Той е много стар и много тъжен.
И не гледа никого в очите.
Приказва рядко, никога не лъже
и не вярва вече във мечтите. ...

АНАСТАСИЯ
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”, ...

На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!
В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме... ...

Една секунда може да отнеме
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...

Миличко, сладичко и безгрешно,
ти си моята любов... честно,
обичам те безусловно,
ще те слушкам редовно,
ще се опитам, без да сбъркам, ...

Здравей, приятелю!
Как си днес? Намръщен си, виждам, не си на кеф. Оти така? Не се ядосвай, ще ти мине, времето лекува... Гневът не е начинът, а нящо опасно, повярвай ми. Кара и мъдреца да издивее. Той не води към нищо добро, но е в началото на една пързалка, която води към страхотии. Сичките войни ...

С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...

Бъди...
Бъди небе в пролетната утрин
в очи от нежността човешка,
бъди любов
и всеки миг към тебе ще се връщам. ...

Ще те чакам там
В студената стая търся те аз.
Твойте чехли вечер обувам.
Топли ме бялата ти блуза,
на щастлива се преструвам. ...

Как искам да не мога да мисля,
да не мога да чувствам нищо!
Как искам като прашинка аз да изчистя
от себе си животното хищно.
Точно в това се превърнах, ...

Майкъл - едно непораснало дете
с широко и обичащо сърце.
Преминал през безброй беди,
никому не причинил злини.
Винаги усмихнат, ...

Съвременната поезия
няма свой собствен облик,
свой собствен почерк,
нищо собствено няма.
Може би и съвременността не ù принадлежи. ...

Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.
Живея мъдро, в мислите ми - грях, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко ...

Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана, ...

Тихо е. За първи път ми е толкова тихо!
Сега, когато с впряг безметежен сезоните
се понасят над нас като глутница кучета
и се хапят. Празни боботят вагоните
на нашия влак безадресен и бързащ, ...

Ти вече не се вглеждаш във очите ми.
Получи всичкото от мен и няма нищо ново.
Какво бих дала повече от себе си,
щом шепна за сбогуване, и все е за последно...
Какво да чакам, щом с тебе съм преплувала ...

До другата страна на Луната
До другата страна на Луната
пътувам често в сънища прекрасни.
Какво блаженство... полет – съвършенство,
през време и пространство без предели, ...

Защо криза е... И фабриката за мечти
отдавна не работи…
И интересът този свят върти
на пълни обороти…
От ближния дори крадем ...

Ти виждал ли си дюля да цъфти -
неземна красота - лилаво-бяла прелест.
Душата се обръща и трепти,
сърцето ти облива се във нежност.
И само за едничък дюлев цвят ...

На този ден се случват чудеса,
изключиш ли ума си, ще ги видиш
в очите на дете или жена,
в молитвите им фини като рими.
Към боговете, скрити вътре в тях, ...

Определение за Поезия
В учебниците е пропуснато
Радост Към бъдното
и тъга. сигнал.
Болка. От факел - ...

Душевните потайности,
някъде в мене си...
Безкраен лабиринт
от разноцветни стаи,
... тихо стаяващи ...

Господи -
към теб се стреми
сърцето ми
и потъва все по-дълбоко
в сладката ти утеха ...

В дремещо време отседнах,
но след онзи звън,
миналото занаднича
с очите ти -
въглен чер. Нозете ми ...

Будили ли сте се някога от глад? Не? Тогава няма как да разберете това състояние. Стомахът ти е празен и от това усещане чак боли. Умът ти е объркан и мислите в него са сведени до единствената възможна посока в случая – храната. Най-лошото е това, че си се превърнал в първичен индивид и никак не те ...

Да спра да мисля за теб
и да тъгудам по теб,
и да те търся край мен,
а да те няма до мен -
как да спра аз не знам!? ...

Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...