Потрепват мислите
в очакване на изгрева.
... на онзи изгрев,
който ме боли...
Когато времето ще спре ...

Вечни са
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са ...

Стоя легнала сама в празната стая,
стоя и слушам през отворения прозорец щурците.
Стоя сама, сам-сама със себе си,
стоя и си мисля какво ти причиних,
на мен, на теб, на нас. ...

Името не знам ти, ни кой си, ни какъв си,
но нещо в мене ми говори „Дръж го здраво и не пускай!”.
Търся те във полумрака. В тъмнината се разлей...
Ти ли си, не си ли? Вия се по воденичен улей.
На мъже попадам, на измамници, любови, ...

Приютих
една мечта,
която
някой
беше захвърлил, ...

ЛЮБОВ
Обичам те, въздушно бяла,
влизай нощем в душата ми
и гали нежно сърцето ми.
Шепни ми тихо за него, ...

"Дай да разваляме седенката!
Дай да разваляме седенката!"
СЕДЕНКА ГЕЙТ!
СерГей
Станишев, ...

В кървата локва погледни -
това са моите сълзи.
В очите ме погледни,
просто ме мрази.
Там някъде е трупът ми, ...

Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше, ...

В ла мажор запяха днес звездите.
Един рожденик пееше със тях.
Аз слушах като малък земен зрител
и в мъдростта на текста им горях.
Падаха кометите, сразени ...

Аз и ти
1 Аз и ти завинаги
- разбра ли ти?
Чу ли, запомни го ти!
2 Аз и ти заедно, нали, ...

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

ОЛТАР
Тайфун любов –
преминах през мъглата –
мастилено петно –
вместо небе. ...

Писмата ти чета.
Показваш ми човечността.
Вървя по начинът ти на изразяване
и, четейки,
съм на фризьор - за разкрасяване. ...

Изгубих се, докато тичах след теб,
пропуснах и малкото оставени знаци.
Къде съм тръгнала с този мой късмет?
Теб да гоня, а после да плача.
Колко лесно заместих моята увереност ...

Душите
В тъмници душите безропотно тлеят,
гаснат те ден след ден в тишината.
И няма никого там, в безплътния храм.
Спомен промъква се да навее тъга. ...

Аз жива съм, жива!
Кръвта ми гореща
в морето се влива
и то - пробудено,
просто на мига ...

Разбирането, както винаги, мълчеше.
Болеше го глава от простотията.
И само господ знае колко го болеше,
разфибрено, нагазило помията...
Започна да я нищи, да я мрази, ...

Боли те за изгубена любов,
за туй, че някой гръб ти е обърнал
за мъртвия под сетния покров,
за нещо, дето няма да се върне...
Боли те! - знам, че днес не си щастлив, ...

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...

На моите плещи небето увисна,
толкова много тежи!
Вятърът дъжд в лицето ми плисна,
останах за миг без очи!
Морето ревна с оловни вълни, ...

ЖЕНА
В устните дъха на пламъка усещам.
Очите ти стопиха в мен парчета лед.
Умирам и възкръсвам при всяка среща.
Целувката ти ухае на дъхав мед. ...

прости за смъртоносната нелепа грешка,
за наглостта, че се нарекох твоя роза.
че те заключих, принце, толкоз нечовешки,
да гниеш в кула от безумна проза.
прости, че не разбрах навреме всичко, ...

Не те искам вече, наранен съм.
Не ме боли вече, упоен съм.
Кръвта ми вече студена е,
но ето, на – жив съм!
Сърце ти дадох, камък ми върна. ...

''Присъда''
В устата ми горчи
от грешки...
Очите парят
от вина... ...

* * *
И тази пролет -
толкова много цветя
неразцъфнали.

Казват, че любовта е магия. И сякаш преобразява хората. Казват, че любовта е чудо. Кара те да виждаш и чувстваш различно.
Сещам се за една мисъл на Уилям Шекспир: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват". Колко прав е бил, когато го е казал! Та животът без любов нищо не е! И ако Елин П ...

Ставам нов човек.
Гол съм.
Изтъркала се рима в новия век.
Дали пък не е сън.
Клишето след клише ли искаш? ...

Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето из ...

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...

Морски шепот аз дочух,
вятърът погали моите коси,
слънцето докосна моето лице!
Ах, море!
Вълшебни думи ...

Изгубени, търсим в очакване нещо
и живота си гледаме в страх отстрани.
Каквото намерим, за нас все е нищо,
и все го захвърляме, и все ни боли.
Падаме, ставаме, все недоволни сме, ...

Морето ме връхлита със въпроси
за всичките години, оставено във самота,
една вълна обгръща с хлад нозете - босите -
посреща ме - нали съм у дома.
Какво да кажа...? Замъци строих, а после ги развалях, ...

Пак ставам аз сама
и питам се сега,
защо до мен те няма,
какво ли с тебе става?
О, да, забравих аз, ...

Сълзи
Сълзите напират в очите.
Още миг и ще рукне
поток от сълзи. Още миг
и очите ще се окъпят ...

Вкусът на щастието
Красива, нежна и много дива,
като порцеланова кукла, но не и чуплива,
обича купони и луди глави,
аз съм момичето, което не се страхува да лети. ...

Цвете
Ухаеше нежно,
разлисти се мило.
И някак небрежно
във мен се стаило. ...

Душата
е толкова древна -
тя слиза от планината,
от полето изниква,
по водите върви, ...