Ред неволи,
ред сополи...
Тежък, момѝнският ден
понася ме
в своите ...

Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...

В книжарницата – много стока, малко литература…
хххх
Защо ли имам усещането, че отдавна познавам един премиер? И вие го познавате…
Във всеки клас е имало подобен: примерен зубрач, старателен комсомолец, доносчикът на класната, неканеният на сбирките…
хххх ...

Из гъстата тръстика в морско блато,
под тинята - в подводна пещера
живееше огромен - алигатор
без близки и без дневна светлина.
Той никога не бе съзирал в мрака ...

ПАЧУЪРК ОТ ВИДЕНИЯ
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило, ...

Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.
И дебнем другия без основания ...

Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...

Ще бъда…
Ще бъда любовта, която те докосва,
ще бъда утрото на твоя ден,
сълза от обич – искрена, красива, нежна,
във песен звучна твой любим рефрен. ...

ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...

Опазих ли я добротата – святата,
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...

ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...

Кажи ми, Боже мой, защо,
защо е този силен страх?
Ще се превърна ли в нищо,
ще се превърна ли в прах?
Трябва да бъда силен, мъж, ...

Смях се. А много болеше.
Скърцах със зъби наум.
Привечер силно валеше.
Денем горещия друм
хващах. Залитах, примирах, ...

Р Е К А П И Т У Л А Ц И Я
Както усещам,ти драги читателю,
желаеш,да четеш само за кеф,
някой друг да променя стандартите,
а ти да почиваш на планина и на море. ...

Есенно летоброене
още август завъртя,
лятото малее, стене,
пазя лятната врата.
Ето махам ѝ резето ...

Смолиста нощ валя за кратко...
тежко диша се ,влагата задавя.
Мирисът напомня на пожар
все още дишащ във гората.
Времето е спряло за промени, ...

А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...

Моя милост
Животът няма да ме прекърши
и на сцената ще бъда победител.
Все някога лошото ще свърши,
Всевишният горе е моят пазител. ...

"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...

Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...

Само спомен
За тебе само спомен ще съм аз
когато ще си тръгна от света!
И много ще ми липсва твоят глас!
И крехката ти, нежна красота! ...

Скитникът арменец 5
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...

Белезникав оттенък на възприятията.
Звук на целувка.
Прегръдката е като дъга.
Подарявам усмивки.
Пълнота и розов цвят. ...

Чаткат
копитата
на спомена
по
калдъръма ...

Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...

ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...

Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...

От А до Я ще пиша за теб сега.
Ще продължа, докато мастилото изхабя.
Иска ми се да крещя, да те обсипя със слова,
но някак думите са излишни и сами по себе си недостатъчни в любовта…
Все пак как се описват чувстват породени от поглед, прегръдка, усмивка, душа? ...

Ръцете ми трепкат като пеперуди,
пръстите ми по пианото танцуват.
Когато съм щастлива. Когато летя.
Когато страдам. И когато падам.
Когато плача, когато се усмихвам. ...

Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...

Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...

ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...

Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...

Не зная как обърках се нощеска,
реших, че сгодна си жена,
красива, с рошава прическа,
с котелче, котка и метла ... ?!?!
На пръч бил моят глас на славей ...

Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...

Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...

Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...