“Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един.”
из „Битие“, Първа книга Моисеева – глава 1.
Искате ли да се върнем към една наша обща приказка. Част от първите ни стъпки, възторзи и вълнения. Моята история е от времето на проходилката. Когато опознавах алеите, пълни ...

целувката на лятото
със начервени устни
по затворените ми клепачи
опитва се да пие вятъра
промушващ се ...

Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше ...

Безумна нощ. Лежиш до мен.
Докосвам твоето лице.
Целувам с устни и ръце
очите ти... в любовен плен...
Прекарвам длани по гръдта, ...

Свещта догаря
ще посрещне утрото
с восъчно лице

Полет
Мисли провирам към теб устремени,
спомени сладостни вред ме връхлитат,
топлят ме, галят ме - едвам ги възпирам.
Ти си навсякъде, прелестна моя любима… ...

Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи, ...

Шокира ме с невероятно изявление вечерта, по време на бурен секс:
- Искам да си сменя пòла!
Изненада ме точно в момента, в който свършвах. Вцепених се от ужас и рухнах върху ù, прониквайки толкова дълбоко, чак извика:
- О, да-а-а! Направи го още веднъж!
Опитайте вие да го направите, когато жената, к ...

Колко пъти правя опит да те изтръгна
от сърцето си, Любов, колко пъти...
Да те завържа със синджир за хиляда години
и да те хвърля в най-черната бездна.
Да те изтрия от лицето на земята ...

Събудиха ме силни викове. Идваха от съседната къща. Тера пищеше, чуваха се и мъжки гласове. Скочих да видя какво става. Затичах се към Терини, но се подхлъзнах и паднах в калта. Целият предишен ден беше валяло и земята беше подгизнала. Един конник връхлетя по тесния път между двете къщи и се наведе ...

Проклето да си, време, полудяло непокорно!
Забързано за някъде побъркано вървиш
и всичко тук след теб остава някак непросторно...
Почакай малко, знаеш ли защо така летиш?!
Със себе си отнасяш ти и спомени и радост, ...

Приказна пролет
имало едно време
цъфнали очи
***
Приказно лято ...

КИНО
В салона светва.
Стари пуканки и смях.
Момичето пред мен оправя си косата.
Ръкавици. ...

На Ш. :)
Ще те победя,
но не като враг,
в света на невидимите идеи.
Ще сложа после ...

Препускат мислите ми по земята
и търсят кой ги знай какво.
Понякога приличат ми на вятър,
танцуващ по баирите хоро.
Друг път, заровени в нищото, ...

Възкръсване
Прегърни ме.
Дъжд от музика и цветове -
вятър, нощ, звезди и сняг;
слънце, ...

Брей, че ù ербап баба Дана!
Баба Гица шъ ù асистира.
Кръс шъ вадат двети от герана...
А, въри, че гледай им сеира!
Като фърлиха са по кюлоти, ...

Много лъгах във този живот
и със истини той ме ужили,
много обич раздавах без зов
и привлякох най-тъмните сили.
Сега съм по-тиха от гроб, ...

Бяло
И звук на нежност
Във студената прегръдка
На януарския вятър
Под заспалото небе ...

По-далеч от едни – по-близо до други заблуди.
На 60 години разбрах само това:
в живота най-важното е сутрин да се събудиш.
И чорапите да са ти два.

На полянка, сред гората, в малка колибка живееше момък. Беше си направил малка градинка пред колибката. Грижеше се за зеленчуците в нея.
Незнайно от къде и как се появи цвете - роза. Растеше бързо, много бързо. Един ден момъкът видя и красивото цвете разцъфнало. Голяма червена роза. Но от този ден з ...

Седнал насред зелената полянка, съзерцавах как слънцето гали с лъчите си прасковено нежното мъхче по бузките на Невичка. Лъчите се отразяваха с игра от искрящи отблясъци в очите ù, които разширени от детско очарование, наблюдаваха коня, пасящ трева на метри от нас. Тишината се разливаше заедно със с ...

В последно време имам чувството, че все повече се отдалечавам от обществото; съжителството с него почва да ме дразни. Често в мен прониква страхът, че е възможно външният свят да нахлуе при мен и да ме смачка като насекомо. Ето например, вечер, лягайки си, често си мечтая нощта да не свърши никога, ...

* * *
Пътека в снегa?!
По следи от врабчета
котка пристъпва…

Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...

(приказки за (не)пораснали)
Животът се влачи по корем и нищо чудно, че Смъртта често стъпва на врата му. Тя не е впечатлена от жалкото му съществувание и прекъсва житейската нишка, само защото не го е забелязала. Животът, обаче, има неповторимата способност да се саморегенерира и продължава напред. ...

Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват! ...

счупено счупено счупено
майка ми
водка
последно писмо до умрелия
чакам да п(д)ише(а) Оттам ...

Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две, ...

В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...

Елхови игли под ноктите
изтезание за да призная:
"Хубаво ми бе през старата!"

КОТЕ - КОТАРАНЧЕ
Коте - Котаранче,
много те обичам!
Гушкам те, а после
с теб на двора тичам. ...

Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.
Жужащата лампа примигна предсмъртно,
преди още да е пламъчето в очите изтляло,
в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.
Не ще ни една-еднична дума с нас да обели ...

… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне ...