Дали не бях съновник стар,
захвърлен, вече непотребен,
или сънищата бяха онзи свят,
в който ти да си до мене?
Дали не бях старец побелял, ...

Изсушени сълзи
на закопчани с бастуни-щипки
към земята старици
* * *
Река ближе сняг ...

1...
Барут на клечка, за облизване.
Ако го направиш бързо и рязко,
може би ще успееш да запалиш
всичко около себе си, но не и езика... ...

Думите,
захвърлени
в безсмислие,
ще ни простят ли...
Дни, години ...

ПАУНОВО ОКО
Летели гуси-лебеди...
Любов като пауново око -
от бялото се раждат всички багри.
Тъжен писък на самотен лебед, ...

С ПЕРA ОТ БЯСТОВИЦИ БЯЛИ
Пиша ви с пера от лястовици бели,
с гълъб ви пращам своите послания.
Душите ви не са ли зажаднели
за обич, за мечти и за желания. ...

Не искам (Егоист)
Не искам да се връщам аз при теб,
да те поглеждам с питащи очи,
дали в сърцето ти все още има лед
и някога дали ще се стопи. ...

Ето тихо пак пеят щурците,
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните, ...

ТИ СИ ВСЕЛЕНА
Сърцето ми с тебе говори
на своя вълшебен език!
Пред моите пламнали взори
е твоят пленителен лик! ...

Ебаси Червената шапчица, бате...
Уж мъничка, крехка
и доста наивна,
с очи от метличини,
сини, та сини, ...

Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...

От калните локви през стълбите до небесната палата
обикновеният човек живее, мисли и диша с думата заплата.
С какво ли бих могъл да скрия моята апатия,
когато принцът, вместо да се бие с ламята, пази я,
а разплатата остава само забранения цвят на сивия град, ...

Лъжовен стих
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...

Кажи, красиви ли са устните ми?
Защо ме гледаш като омагьосана стрела?
Защо най-честата от всичките ти теми
е именно за силата на любовта?
Кажи, опиваш ли се в сините ми извори, ...

Болят ли болките на друг
Нима съм захарен памук
В лунапарка въртележка
В нечие сърце болежка
Обич ли е обичта на друг ...

Коя беше тя?
Създание, наречено човек.
Тя не искаше да е човек
и се бореше,
бореше се със съдбата, реалността ...

Отпътуване
на Радко Радков
Днес последният рицар си взе наметалото,
метна кръст на гърба си и тръгна.
И не чу как отчаяно тракат клепалата ...

Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна, ...

Това съм аз -
обикновената жена!
Обичам гоблени да шия
и може би - с добра душа.
Когато след работа се върна ...

Приласкай ме, море, прегърни ме,
послушай ме малко в нощта.
И аз мога като теб да разказвам,
как погубвам се бавно сама.
Като гъсти мъгли са ми дните, ...

В полумрака заслепяващ на кризата,
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години ...

ИВОН
По лицето ù пълзи слънчево петно. Влиза в нослето ù и я събужда с кихане. Най обича да се протегне дълго като коте. После да стане бавно, да си разтърка очите, да тръсне грива. Да си сложи очилата, за да си потърси дрехите. Сгънала ги е на другия стол. Анцугът ù е готов, за да тича с него в пар ...

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът - чи ...

Морето към тебе е толкова грубо,
морето не те никак щади,
а ти си крехка бисерна мида,
която дъното му с хубост краси.
Щом млада си с перла безценна, ...

За тебе много стихове написах
и чувствата си в тях към теб излях.
Ала страхувах се наистина да те обичам
и пътя си без тебе аз вървях.
Днес търся те, и вече нямам глас ...

черен хайвер шампанско
поднесено с мълчание
сърце тревожно
хляб и сол
приказка сладка ...

Задуха есенният вятър.
И пак засвири през комина
оная песничка, която
е всяко бъдеще и минало.
И пак безименно ме вика, ...

Дъждът заплака с обредни сълзи
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни, ...

Общо.
Изтъкан от мечти,
за колко от тях ще платиш,
като ги загубиш,
постигайки други. ...

Д(т)ъга
Капчици дъжд по стъклата,
мъничко тъжни се стичат;
заедно във самотата,
гонят се и се привличат. ...

Баба ми е най-добрият човек на света,
най-добрият човек, когото познавам.
Сърцето ù е толкова голямо,
че може да побере греховете на всички ни,
а после да ги опрости. ...

Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.
Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да ме изпра ...

Чуваш ли гласа на върбата?
Тя плаче от хорското зло
и вика, и се моли, горката,
и стене за малко любов.
Виждаш ли сълзата ù чиста ...

Каква е мойта цел в живота?
Защо ме питаш,
защо и отговор очакваш?
Това самата аз не зная,
защото съм търсачът. ...

От много време насам ми се иска да крещя!
Ей, така, от сърце. С цяло гърло.
Не искам да бъда умна, интелигентна и забавна.
Не искам да правя добро впечатление.
Не искам да се съобразявам с мнението на „харесващите” ме. ...

Далече от мен
Съдбата неволно ни събра,
да си подаваме в трудните моменти ний ръка.
Разстоянието все така мрачно ни дели
и за нашия слънчев ден все вали. ...

Изпих океана на времето.
Измих си очите с целувката на вятъра.
Окъпах се в смеха на времето.
И изгорих отровата във мен събирана.
Изгрях със слънцето събудена. ...

Самота
Ужасно е усещането да си никому ненужен,
да водиш този скучен, сив живот.
И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...
Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна) ...