Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата: ...

Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки, ...

Искаш тялото ми в твоето преплетено, нали,
да усещаш страстта ми,
когато съм върху теб и целувам гърдите ти.
Искаш да ти шепна на уше тайни думи
и косата ми да докосва нежно гърба ти, ...

Когато пак ги отворих, в стаята нямаше никой. Изглежда доста съм спала - мракът, разстилащ се отвъд стъклото на прозореца, само потвърждаваше
първоначалното ми предположение. Чувствах се странно спокойна и отпусната... не изпитвах нито болка, нито бях бясна, както при първото ми събуждане.
Дори се п ...

По улиците снежни крача
И не знам дали плача
Снежинки се топят в очите
Оттам изтекоха мечтите
В мъглата гъста път проправям ...

Вървях сам и задавах си въпроси
Видях сълзите в очите на човека който проси
Какво бих направил и какво не бих
А сълзите текaт като букви в този стих
Дъждът ги размиваше всички ги скриваше ...

Снегът поля и пътища загръща
и става тихо, свято като в храм,
а ти, любов, си все една и съща
и тъй различна - в стих да те предам.
Ела в картина! С краски ще запълня ...

Призрачно бяла усмивка.
Светлината се слива със мрака.
Момичето търси почивка.
Водата се стича по тях.
Нейните крайници нежни ...

Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...

До Нея:
Знаеш ли кой съм? Заради теб ми изтриха профила в Божения. Защото си тъпа свиня, която така и не разбра какво всъщност стана... Както и да е, аз поле за изява имам много. Но за това, че слагаш двойки на Черрна и то от злоба, не от друго, а от злоба, сега ще ти е*а п*та майна! Дори и това ти ...

В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...

Няма вече да ме питаш...
колко съм те искала...
И всеки път да залиташ,
по всяко време щом съм те привикала.
Няма да има от среднощното гости, ...

Гледам и не мога да повярвам
Бог от какво те е създал.
Взел е всичко Той навярно,
което дяволът Му дал.
Душата ти изваял е от огън. ...

Безлунна нощ е, пак вали
и свива чувства на кълбо,
а тъмнината все пълзи, пълзи,
покрива ме и ставаме едно.
Но нека съм невидима сега ...

Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...

Баща и дъщеря
Човек един - Човекът направи.
Пред живота той го изправи.
С усмивка на всичко
той добре да поглежда ...

Аз не искам на друг да приличам.
Да се захласвам по чужди творби,
по думите хорски да се увличам,
без душите им да докосна дори.
Мъртви сърца да обичам, ...

От камъка ще те извая в буря,
която ще гори.
Ще ти вдъхна вечност,
пред която Господ да тъжи.

Някой тук ходи по покрива. –
Аз съм това вероятно.
Някой говори със совите –
може би, може би вятърът.
Има ли някой тук, има ли? ...

Имало някога едно Емо.
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...

Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...

Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...

Една тиха молитва,
една топла усмивка,
пуловер сякаш случайно забравен на улична пейка.
Една разрешена прегръдка,
пред газена лампа месец и половина. ...

Като огнени мъниста във нощта
коледни искрици пръскат светлина,
мъчат се да сгреят нечия душа,
жадно вперила очи в тази красота.
Ще успеят ли да върнат радостта ...

Мислех си, че ти беше с чиста съвест,
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...

Phantomrider
Gass and blood
Is all I've got
In you I trust
The final exit's ...

Поиска ме да бъда твоя. Бях.
Изплакна с мен ръцете и очите.
До кости ме съблече, като грях,
а после ме подритна, като куче.
Подхвърля ми трошици за из път. ...

Чай с въпроси
Подобно
отлитащ рояк
се завихрят онези,
които ми липсват ...

- Време е да тръгваш – каза тя.
Взриви се тишината на всемира.
Надеждата угасна във сълза.
Пропадаща звезда прокара диря.
- Обичането свърши – каза тя. ...

От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя, ...

Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм ...

Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата ...

Забраниха ми да го уча.
Защо? - Не съм била елен,
а само малко момиче.
Още се опитвам да ги разбера -
поради коя причина ...