Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
389.8K результатов
Искам да се съблека
🇧🇬
Облизваш нежно гръбнака на страстта
и потръпва в очакване цялата ми кожа.
За първи път, признавам, искам да се съблека
и звезден дъх на гърдите да положа.
Нека опари те като сладострастен знак - ...
Ако мога в теб да оцелея,
колко весел би ни бил светът.
С теб да дишам, с тебе да се смея,
твоят стан да спира ми дъхът.
Тез магични струни и усмивка светла, ...
От няколко месеца баща му не пиеше. Вкъщи цареше спокойствие и тишина. Дори понякога го чуваше да подсвирква игриви мелодии в банята и се питаше каква може да е причината. Майка му бе неизменно същата – недоволна, мрачна, заядлива. Но дори тя напоследък някак омекна, откакто баща му се промени. Пари ...
Липсваш ми
Толкова много ми липсваш
Липсват ми твоите детски игри – неиграни
Липсват ми разговорите с теб − неизказани
Липсва ми гушкането с моето малко ''слънчице'' ...
-Аз... аз... съжалявам... - тя отново постави ръка на устата му.
-Почивай, не говори! - той кимна в знак на съгласие. Тя стана да приготви закуска. Справи се бързичко и тъкмо постави подноса на масичката до дивана, на вратата се позвъни.
Лекарката бе висока, стройна, с елегантна походка и разкошна ч ...
Поетът е етап, междинност -
след човека и преди делфина.
Делфините в морето на душата ми
са пожелани изгревни предвестници,
доверените слънчеви посланици, ...
Денят преваля и се стели мракът.
Душата ми на прага ни те чака.
Привършил е работният ти ден,
при мене се завръщаш уморен.
Сърцето ми на прага те посреща ...
И АЗ ТАКА СИ МИСЛЕХ
И аз си мислех, че животът ще е като разказване на розова приказка - но от живота ми станаха едни приказки, дето не са за разказване, а и розовото го биха до посиняване...
И аз си мислех, че ако дадеш, ще получиш - но в днешно време никой не дава без надлежното обезпечение, а за ...
Сватбата на Анри дьо Навар и Маргарита дьо Валоа (сонет)
🇧🇬
Август. Небето в пламъци гори.
В Париж пред Нотр Дам днес "Да" си казват
Маргò -- грима ѝ слънцето размазва --
и царят на наварските гори,
най-славният от тримата Анри. ...
За мен беше ти една несбъдната мечта,
сънувах те безкрай в дълги нощи,
в един прекрасен ден случайно,
аз те срещнах,
познах те и се влюбих в теб... ...
Не е вярно, че съм променена.
Малко може би... но в сантиметри-
небето просто падна върху мене,
но още (както казваше) дете съм...
Косата ми ли? Не, цветът е същият. ...
Бели ангели
Закъснели очи, с неми погледи махат за път…
а сърцето изстинало, свива света като кукла.
Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,
само облаци свъсени сбира на пристан и хуква... ...
Имало едно време принц красив,
не знаел той любов какво е
и самотен бил - това ранявало сърцето му жестоко.
Не трепнал той за никоя и никоя не го обикнала така,
както от приказките на него му четяли. ...
Нарцис-Цвете. Прекрасно, слънчево, ярко,
с тънко стъбло, но жилава същност,
с нараняващи остри листенца,
загадка-душа и пленяваща външност.
Странно вълнуващо, но и твърде естествено, ...
Не плачи за мен, когато си отида,
те - сълзите твои, няма да ме върнат.
Във небето при звездите ще ме виждаш,
нежен вятър вместо мен ще те прегърне.
Не плачи, сърце, дори и да ме няма, ...
И в снега ехтят стъпките,
oставени от гладни, изнурени лица.
В калта, както винаги, стъпваме вкупом,
а после оставяме само на едного да изрива смрадта.
И се рееем - ято гологлави лешояди - ...
Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси, ...
Толкова е прясна тази песен, че още не съм я кръстил. Мола ви, ако попаднете на нея, предложете нещо... За сега за нея знаете само вие и аз. Дано утре не е така. Ще разгледам всички предложения и ще пиша на най-сполучливото.
Ваш:
Тодор
Навън така е мрачно, денят е уморен
от сивите въздишки на небето.
Студът, със пръсти вкочанен,
на капки сякаш се процежда.
Шумят коли, забързано пухтят ...
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...
ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...