Пазителят на времето отсече поредната минута.
И тя отлитна бледа, вяла...
и се носеше напред-назад...
като есенно листо, подмятано от вятъра.
И ето пак и пак, сече, сече. ...

Понякога обичаш да боли,
понякога сълзи се стичат от твоите очи.
Последни сцени виждаш ти,
преди да осъзнаеш, че тя отново те рани.
За пореден път спира ти дъха, ...

Дълго бродих по нощите тъмни,
а мечтите ми – порив на вятър.
И се лутах по улици сънни,
с нетърпение чаках – да съмне!
Тежко стъпките пореха въздуха – ...

На лицето ти искам да извая
с устни розови лунички.
С веждите ти аз ще поиграя.
После с мигли, скули и брадичка.
От приказките усмивката ще взема ...

Весели празници
Все някога в живота ни се случва
Едничко чудо да ни сполети.
Със своя феномен благополучва,
Естествено, в сияние блести. ...

"Коя си ти?"
Изхвърли ме от живота си,
а аз обвинявах себе си.
Приех, че само аз съм виновен
и давех се в тъга всеки ден. ...

Капчица от вагиналния ти сок
се стича по устата ми засмяна.
Продължавам да трептя във амок,
гледайки ти тялото - премяна.
От вълнение те стискам дружелюбно ...

Когато мечтая, усещам, че още живея.
Разтваря си чашката залезът – златно лале.
В градините есенни виеше сам суховеят,
сега тишина иглолистно душата боде.
Играе си зимата – злобна и мърлява котка, ...

Дърво без корен лесно се отсича.
Пречупва се. А после се гори.
И много трудно някой го обича,
щом то на корените не държи.
Дърво без корен ли си - нямаш нищо. ...

Между двама ни вратата е затворена,
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения, ...

И когато събарям стени.
И когато ме спъват и падам.
Когато без теб съм, недей ме кори,
тогава сама съм и страдам.
Когато се сипе дъждът. ...

Ледени пръсти
стискат храста, побелял
от болка и страх.
...
Живият огън ...

Хилядолетия изгубват се за миг
и слънцето изгаря в собствен пламък,
а тишината е разцепена от вик,
от който се напуква всеки камък.
Когато нероденото умира, ...

Напиши ми стих
за левче!
Един такъв, че да
вълнува!
Мога да страдам ...

/ провокирано от ALISA /
Последен идва цветарят...
Цветарят винаги идва последен.
Цветята му, те изгарят,
а пък очите му - ледени... ...

Мен тази нощ ме осени идея
и искам да ви приобща към нея!
Да опаковам Земното кълбо!
Във бяло, във зелено и червено!
Достойно е за българския гений! ...

Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, прежълтели чак от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада ...

Топли устни,
очи закачливи
и ръце – криле на птица.
В усмивката сякаш си скрила
копнежа по обич истинска. ...

Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си. ...

Ти бе толкоз мъничка и нежна,
как успя да се влюбиш във мен.
Туй е толко красиво, но грешно,
сякаш ме приковава в цимент.
Всички казваха колко сме сладки, ...

A... трябва ли човек да бъде птица,
за да порасне и да отлитне надалеч,
а не рисуван на картина или скица,
нито участник в някой смешен скеч.
Да иска да се вдигне нависоко ...

Ветрилото на сънищата пада.
Ъгълът на тайното с копнеж зове.
Редуват се усмивки в колажа,
творящ сънуваните мои светове...
Една мечта се сбъдва удивена, ...

... Старецът приседна край морето
на пейката, изцапана с мечти,
умората притисна го в сърцето,
склопи за миг разплакани очи.
Потръпна леко - бризът го докосна, ...

Есен
Седя на пейката във парка
и гледам детската пързалка,
замина си есента
и няма навънка деца. ...

Не става дом от четири стени -
безплътни и бездушни очертания.
Ще паднат върху нас. Ще натежи.
Любов не се гради от състрадание.
Таванът ще си бъде все таван, ...

В зеленчуковата градина растеше боб. Шушулките растяха. Растяха в тях и бобчетата.
В една голяма шушулка имаше четири бобени зърна. Надпреварваха се кое по-голямо да стане. Все се побутваха и кое повече място да заеме.
- Стига сте се блъскали - им казвала майката шушулка - бъдете внимателни един към ...

Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...

Стоят на масата младеж изискан със девойка млада,
а помежду - бутилка някаква стои,
посредник е при разговора
и медиум към техните мечти.
А разговорът сериозно задълбава, ...

Виждал ли си Ангел без криле,
спасител с изтръгнато сърце?!?
Можеш ли да погледнеш,
без да вцепениш,
да докоснеш, без да изгориш, ...

Полумрак е. Хлябът свети
върху бялата покривка.
Свещта гори. Гроздето искри.
Виното в кристалните чаши звъни.
Аромат на щастие ...

Подай ръка -
да я стопля аз мога!
Вдигни очи -
ще поема от твойта тревога!
Не вярваш - ...

Когато му отсякоха и третата глава,
решиха да го погребат край храма.
Да сложат камък...
Но червеите знаеха това,
но червеите чакаха това, ...

Мълчи! И стъпвай тихо!
Не бива тайната ни никой да узнае.
Мълчи! Прегръщай тихо!
Не бива никой да ни разпознае.
Ще бъдем във безкрая просто сенки, ...

Такива крясъци не раждат нищо хубаво.
Змийчета съскат в побеснелите ми мисли.
Една секунда – после всичко е изгубено:
и възпитание и толерантност... Всичко... Всичко!!!
Ако сега избухне вампирясалата гордост ...

Не отминава, не отминава
моят порив за наслада.
Продължава, продължава
все така да ме измъчва,
за да пиша, за да пиша, ...

Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва д ...

Хубаво е нещо да ни натиска, защото така разбираме, че наистина живеем живот, а не някаква приказка. Хубаво е дори, когато страдаме, защото така си припомняме, че голямо щастие няма, както и малка мъка. Някои неща ни карат да се чувстваме зле, но не трябва да им се поддаваме, а да се поучаваме, защо ...