II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...

Баща ù се спомина внезапно
и майка ù сама остана
като лястовица, изоставена от ятото,
обкръжена от есенни врани.
Дъщеря ù кротко попита: ...

Някои от методите са стари, изпитани и действат безотказно, но има и някои нови предложения, върху които евентуално бихте искали да се замислите:
За тези, които имат половинка (няма начин да не започнем с най-разпространения)... Вариантът е да се сгрявате един друг в топлото легло в не толкова топла ...

Уморени мисли
реят се
и търсят пристан.
Молят се за
отдих кратък… ...

Днес се разсърдих на мама и татко -
все ме наричат "мъничко" и "сладко".
Как не разбират, че аз съм голям?
Вече обличам и храня се сам.
Имам си сабя, фуражка и пушка, ...

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...

Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...

Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...

1.Дойде денят на нашата раздяла,
и в мене плаче едно сърце.
То нощем тихо страдаше
неутешимо, влюбено във теб.
2.Кажи, защо от мене се отрече ...

Странно как всички се възхищаваме на проницателността, невинността, усмивките на децата и забравяме, че и ние сме били такива. Бяхме малки, невинни и гледахме на света като една огромна игрална площадка. Всъщност дори не знаехме, че е огромна. Важното е, че беше забавна. Нямаше на кого да се доказва ...

Играя грубо и мръсно,
целувам страстно и дръзко...
Не ме отричай, обичай ме,
но пак оставам си ничия!
Пипни ме и ще се опариш. ...

Бреза, до нея храст,
трева и малко пръст.
Боклуче тук и там,
лале поникнало над тях.
Борче зелено с много иглички, ...

Недоверието, болката и още нещо...
(есе)
Защо, по дяволите, всички се държат лошо с теб? Защо най-важните хора за теб те пренебрегват и се опитват да ти навредят? Навредят е силно казано, но начинът, по който те се отнасят с теб, е твърде далеч от това, което си си представял или си искал да бъде... ...

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

Не, днес няма да се боря.
Днес ще бъда кротък, тих.
Искам само да се моля,
днес не ще да бъда див.
Сметки, такси, ипотеки, ...

(Животът, какъвто е)
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне, ...

Преждевременно
Попитай ме дали знам кой управлява,
дали утре ще вали;
колко жестоко е всичко в забрава
и как историята без плод сама се руши. ...

Заедно
В едно туптят сърцата ни.
В едно шептят устните ни.
В едно греят очите ни.
В едно пеят душите ни. ...

Времето спряло е в твойте очи.
В моите още препуска.
Сърцето ми вика: Стани! Не мълчи!
Вземи от дъха ми! Почувствай!
Но вече е късно, светът е замрял, ...

Дъждът краси града,
градът грози дъжда.
Срамът грози страха,
страхът краси срама,
без да го извисява. ...

Когато можеш да избягаш от проблемите си,
направи го бързо, без да питаш никой...
Когато можеш да загърбиш всичко,
просто действай тъй...
А когато мислиш си за злото или ...

Имаш ли спомен за малко градче,
с улички тeсни и кула с часовник?
За малък площад, като длан на ръце,
и мост над реката - за срещи виновник?
Имаш ли спомен за всеки нов ден, ...

Празник
Празник наближава и всички са нетърпеливи,
мечтаят си за маса, отрупана със вкусотии.
Тогава хората са по-щастливи,
с лица усмихнати и деца обичливи. ...

Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си, ...

Обичай ме
Не искам аз да крача
сам по таз земя.
Без теб не искам
въздуха да хабя! ...

Животът ми приседнал е наказан
в ъгъла на дните.
Стиска с пръсти
малки планове,
разглежда нозете си боси ...

Минута за минута
очите ти издирвах.
Минута за минута
пак ти се усмихвах.
Вълшебство в минутите откривах, ...

В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа ...

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...