ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
І
ДЕЛЯН
Делян лежеше в леглото, отпуснал уморения си гръб на топлия омачкан чаршаф. Загорелите му ръце, мушнати под възглавницата,напразно търсеха по-хладно местенце. Шумът от пуснатия душ, който обикновено галеше слуха му подобно на плясъка на водите на реката, тази вечер го дразнеше ...

Някой ме блъсна в очите ти,
оттогава все падам и падам…
Бреговете са все по-нататък -
тук дълбокото свършване няма
и разбива до пепел следите ми… ...

И така
Аз пътувам
Път като път
На края на света
Две ръце и половина ...

Препълнена
е
чашата с доброто
излива
свойта радост ...

Аз помня още утринта,
която чайките пробиха със злобен крясък.
Аз помня морето, пращащо вълна подир вълна
и стъпките, объркани по оня мокър пясък.
Аз помня кървави следи, ...

Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.
Все още се усмихват слънчогледи ...

Мое Слънчице прекрасно
Мое слънчице прекрасно,
мое птиче сладкогласно,
казвала съм ти го и преди –
моят Принц от приказка си ти, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една жена колата потрошена
закара във сервиза при монтьора.
Багажникът препълнен бе догоре
с различни части. Каза притеснена: ...

Най-прекрасния пейзаж
виждам само в твойте очи.
Най-красивите са тез очи, които
пълни са с любов и прекрасни мечти.
Страстта в тях е най-любимия за мен ...

Осмели се да повярваш
в сладки, бляскави слова
и ето - пак си със бутилката в ръка,
безмълвен давиш се във самота.
И, затворен във мазето, изгниваш с мисълта - ...

Поглеждам в миналото и се мразя.
Как ли не можах да те запазя...
Да те запазя ли? Та аз те изоставих!
Питам се днес - май грешка направих?
Живота свой ти отдадох, ти даде ми своя, ...

Слънцето грее високо в небето
със своите есенни лъчи.
Галещо птици, дървета
и силно блести, и блести.
Под него, на старата лодка, ...

Mорето е от пясък и е бурно,
погълнало е хиляди скали,
сама да го преплуваш ще е трудно,
покълналата мъка остави...
Сега е време, време за градене, ...

Ако тебе не виждам, ангеле,
значи дъно не виждам в бездната
и живея в безкрайно падане,
заблуден, че летя над нея.
Ако ти ме забравиш, ангеле, ...

Цикламена луна ме вика,
а животът казва ми довиждане.
Стига ли? Студът не стига
за едното, вечното заспиване.
Март. Жени. Вихрушки... ...

И ето ме,
аз махам ти от хълма,
тъй както слънцето от залеза наднича,
не се надявай, няма да се върна,
изтече срокът ми на годност за обичане. ...

Тъй както бавно,
плавно те
ръце протягат -
дърветата към Слънцето
и пият Светлина - ...

Къде остана любовта,
къде изчезна тя?
Хората я грабнаха
и като че ли я хвърлиха.
Някъде далече е от тук, ...

Обграден от шест сиви и олюпени стени… Не знам колко време измина, откакто съм на това място. Имам чувството, че тук времето не върви. Всичко е спряло завинаги. Не помня как влязох тук и защо. Съдейки по мястото, предполагам, сигурно ще е заради нещо ужасно, което аз трябва да съм извършил. Името ми ...

В живота на всеки човек настъпват промени, драматични промени. Те го карат да се променя. Понякога към по-добро, друг път към по-лошо, но факт е, че се случва.
След няколко кофти събития аз реших, че е време за промяна. След поредната неуспешна любов, след лоши новини за здравето ми... Нещата леко з ...

Едно щурче ме жегна тази сутрин,
потънало под похлупака, който бие в мен
и без да се покривам със юрган от думи,
сънливо се родих, отронена от твоя плен.
И огнените пясъци танцуваха загадъчно ...

Ела, приятелко най-верна,
в прегръдка мислите ми скрий!
Спусни над мен косата черна,
с целувка ледна ме опий!
Ела и скрий ме в тъмнината! ...

Гоите и Пътят на Гоя
Гоите
Според съществуващи сведения, представени в книгите на руския писател Сергей Алексеев в неговите книги “Съкровищата на Валкирия”, там, където сега са разположени Студеното, Карското** и Бялото морета е имало земя и страна, наречена Хиперборея, или още – Атлантида. Настъпва ...

ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дува­рите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...

... Защо?
Защо се връщат чувствата забравени...
изгубили ключа за своя дом?
Защо почукват... молейки отчаяно,
за глътка близост? Търсеха подслон. ...

Докосване
Докоснах те с целувка,
неопитна и плаха.
Две топли устни с нежен шепот
красиви думи разпиляха. ...

БОЛКА
Колко болка е изпита.
По устните горчив пелин.
В очите мъка се заплита,
рисува там с ултрамарин...

Изоставам от живота
с много.
Зимата отново ме приспа.
Дантелено-сънлива съм
и съм сляпа, ...

Разказ на ужасите! Да не се чете от лица под 18 години!
Борис спа до късно. Това беше редовният следобеден сън от два до четири, но този ден се събуди в пет и нещо. Хапна два сандвича, изпи две бири и тръгна на своята следобедна разходка, въпреки снега, който беше натрупал.
Прибра се към шест и поло ...

Слънцето печеше силно, силно. От дни печеше така. Земята се напука. Започнаха да умират растенията, животните. Започнаха и хората да умират. Капчица дъжд не падна. Реките пресъхнаха. Птици не пееха. Животът замря на земята.
В едно селце с майка си живееше момък. Един ден и майката легна безсилна на ...