През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...

* * *
Мълчанието
е мостът помежду ни.
Реката слуша...
* * * ...

До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах, ...

Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...
Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!
Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...
Цял живот чакаш един шибан момент, който ...

Писмото, което никога не ти написах... Писмото, с което исках да ти кажа всичко, което чувствах, а не успях... Писмото, за което не събрах достатъчно смелост... И всичко, което исках да напиша в това писмо остана неизказано...
Не ти написах колко малко остана от сърцето ми. Знаеш ли? Частичка, която ...

"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...

Нито дъжд, нито сняг...
вали мокрота безнадеждна и тиха,
нещо мило, нещо топло с есента си отива.
Само мрак, само мраз...
скриват се кротко във голите клони, ...

В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.
Вътре в нея също пише тайните на моето сърце, ...

Илюзията в мрака
Аз и ти – там под звездите,
на лунна светлина,
погледите си играят,
забавянето ме убива, ...

Разходка с бодра походка.
Утринно слънце, свещта догаря
на светлината от месеца.
Полъх на зима, пея, проклинам,
цяла се лутам с мисли изстинали - ...

Защо превръщаш мъката в тъга,
защо ти никога не си щастлива,
защо, когато си сама,
ти мислиш за света красиво.
Нима, когато се преструваш, ...

По улиците цветни се понесъл карнавал -
маски шарени, цветя, весел звън, усмивки на деца.
По улиците цветни се понесъл карнавал - гъдулки
и цигулки весело звънтят.
По улиците цветни се понесъл карнавал - ...

Ако
Ако почувстваш някога душата си пресъхнала
като целебен извор, до вчера носил ни целение,
ако усетиш тъгата на жена, по теб въздъхнала,
ако за теб все още човещината е от значение... ...

Коте калпазанче
Щом котката ми се качи на дивана,
аз ù казвам незабавно да слезе.
Е-е-е-х!Голяма е калпазана!
Казах ù от стаята да излезе, ...

Не! Недей, любов, не я оставяй,
на депресията не я давай,
с теб, любов, ще е щастлива
и отново ще се чувства жива.
Давай й на малки глътки ...

Гледам всички снимки
и спомням си за миналите дни.
Как весело с приятели
сме играли на различни игри.
Времето отлетя и ние пораснахме, ...

Пиша тези редове,
защото ти повярвах безусловно,
защото спира моето сърце,
когато твоето е болно...
и всичко мое, за което ти не знаеш, ...

Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш очите ми, вземайки всичко,
не виждаш, че истински вярвам във теб,
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш.
Не мислиш, но силно ще ме заболи, ...

Неусетно, полека, но властно
доживяхме до хаоса днес
по реката на бурните страсти,
на безчестия, алчност и стрес.
Как се мятах във кални потоци - ...

Вятърът в очите ми заспива…
А някъде в душата залиня
една виола тъжна, жалостива,
огледала се в плачеща върба.
Белеят се все още недокоснати ...

Гиди баби пощурели...
Чули в градищата дека
кълчат съ по нощи цели
в някъква си дрискотека.
Та им щукнало на всити, ...

Ивана е на три годинки. Майка й я е довела в работата и тя застава до мен:
- Искаш ли да ти нарисувам нещо?
- Разбира се - изваждам моливи, химикалки и вносни бележки. – Заповядай, сядай до мен и започвай.
Тя рисува бързо и след две минути е готова:
- Познай какво е това? ...

Имало някога едно момче на име Владислав. Той живеел с по-голямата си сестра от 11-годишен. Майка му и баща му катастрофирали и загубили живота си. Сестра му била на 18 и тъкмо щяла да кандидатства в университет. След трагедията нямало как, защото трябвало да се грижи за брат си. Тя работела на няко ...

По–бляскава ще съм от лунна нощ
и с влажни устни нежно ще те паля.
Езикът ми ще бъде острие на нож –
пожар убийствен в малката ти стая.
Ще бъда грешница, каквато съм била ...

"Презират бедните поети,
надменни, важни господа..."
Шандор Петьофи
Затуй, че с собствените си крака вървя
и мисля тъй различно... - ...

Твоето даване
просто
направи
от мене
човеченце снежно. ...

По пътя... 2
Убивам своя страх от висини.
И никога не съм била до Бога -
катерила съм само стръмнини
житейски... и във радост и в неволя. ...

ЗЕЛЕНИ ТАНКОВЕ И СИВИ САМОЛЕТИ
Зелени танкове.
И сиви самолети.
Ракетите,
ненужно вирнали глави. ...

Когато вятърът на пролетта развее моята коса,
разхвърля мислите и хваща ме любовна паника...
както есенна зора лее образ в тревната роса,
а пътят ни гние в жълта измислена романтика.
Рисувани лъчи пробиват порите ми и се смеят, ...

Чувам стъпки на обувки с токчета.
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада. ...

Обичах те, а ти какво ми даде?
Любов ли? Кога? Не разбрах...
Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-
изгарят безмилостно мойто лице.
Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш. ...

Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...

В тъжно безвремие
спрял се е светът
и всеки ден, сякаш,
е един и същ.
Измислени хора ...

Настояще
Раняваме силно, мразим отровно.
Убиваме с думи, печелим лъжовно.
Предателство, болка, завист, омраза -
все чувства коварни душите ни смазват ...