ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!
Глава 2
Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стр ...

Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...

Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...

Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал. ...

Искам просто да те гледам как се радваш
на дърветата, разцъфнали през пролетта,
да се гуша в тебе нежно,
да се губя безнадеждно
в твоите ръце ...

Никола Анастасов светла му памет
Реплики да забравиш на дебют и Мутафова да не знае
Калоянчев да чакаш, теб и още трима братя да спаси
излезе моят любимец "Дошъл съм да се женя"
малко ще ме разберат за тази пиеса ...

ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...

- Ало, сметната палата ли е? Я най-после направете нещо за народа. Пресметнете колко кила свинско ще са нужни за сватбена вечеря за 86 души…
хххх
- Когато съм самотен – разговарям с кучето…
- Нямам куче…
- То и аз нямам… ...

Като пролетно лекарство
за натрупания сняг,
из Замръзналото кралство
се показа… кукуряк!
Цъфна близо до двореца, ...

седем снежинки
прекосиха финала –
бяла неделя
----
вятър извая ...

Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта ...

БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...

С И Р А Ч Е
-Какво става сержант?-
-Има пулс,детето е живо,
само към столчето да отрежа колана,
ето я,поемете синеочка красива.- ...

Слънчо си е симпатяга,
щедростта не си щади.
На всекиго ръка подава
и усмихнат горе бди.
Пример дава на човека ...

Три пъти любов
Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.
За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-к ...

Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...

Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...

Докосвам с длани тишината
и чувам влюбено сърце,
изящество е красотата,
безкрайност и едно небе.
Усещам пулса ти неравен ...

Добрите хора - ах, къде ги има?
На сто са двама-трима.
Надежда имаме, то се разбира,
обаче, как ни се сервира?
Все за герои-анти ний четем ...

Живея ли
или насън прелитат дните
и се реят
във този свят самотните души.
Как искам ...

И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...

Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови. ...

Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена, ...

Разчепка ми живота тоя вятър –
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен, ...

Ежедневки 22
1. Маскирах се, като призрак... и вече 700 години така си живея...
2. Изпих погрешка 3 хапчета виагра... а жената ме похвали, че най-накрая съм направил нещо правилно...
3. Гмурнах се в дълбокото... и открих, че не мога да плувам...
4. Мечтая си да съм плъх... защото съм мишка... ...

Сърцето що е грим, това не знае!
То само страда, плаче и боли!
Обича, но душата само знае,
че любовта е обич и сълзи!
Любимият когато си отиде ...

Л О Я Л Н О С Т К Ъ М П Р О Б Л Е М И Т Е
Отдавна отминаха тежките времена
за нашето племе човешко,
когато често пъпа се режеше със сърпа
по жътва през лятото жежко. ...