Легенда за пръстена
Продължение
С треперещи пръсти отвори писмото. По-красиво обяснение в любов не беше чела, при това съпроводено с предложение за женитба и самолетен билет. Имаше на разположение седмица, за да вземе решение. В тялото ù започна онова характерно пърхане на пеперуди, което те кара да ...

"Вълк"
Интерактивен текст
Вълк...
Гледам те...
Следя всяка твоя крачка, ...

Нощта измества деня.
Тъмнината поглъща светлината.
Всичко се променя.
Дърветата остават самотни.
Небето вече е сиво. ...

Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там - в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за жив ...

И страст,
и обич,
и копнеж,
и ласка, и любов
в мене има необикновена. ...

Къде си ти сега?
Търси те имъчената ми душа.
Не иска да остава тя във вечна самота.
Жадувам всеки ден да си тук, да си до мен.
Затова повече не ме мъчи, ...

Yeah! This is Slavi пича,
пазете се, че идва с москвича.
секфи дъфки, вафли, части,
Бате, дай пари за пасти!
Схемата му не струва, ...

В небето гледам. Тъжно е без тебе.
И спомням си за нашето небе,
когато, тихо вплели си ръцете,
броях звезди по твоето лице.
А те огряваха го топло, ярко. ...

Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Един човек оплакваше се често
от кашлица. Изписа му джипито
сироп против бронхит. Погрешка вместо
такъв сироп, в аптеката слабително ...

7.08.2001 година
До него се докосни
и него го опитай ти,
а после се изкъпи
и сбъдни всичките си дългоочаквани мечти! ...

Стая. Ваза. Стол.
Тихо. Тъмно. Ствол.
Внезапна реч, неспираща вражда.
Скандал редува се с кавга.
Стая. Ваза. Стол. ...

Приятелството - има го, нали?
Има го, но истинското ли?
Да си истински приятел -
трудно е това,
да помагаш ти на някой ...

Хората наричат го живот.
Други наричат я съдба.
Аз наричам го любов.
Отричам се от таз съдба.
Ако отсъства любовта, ...

Когато се раждаш от нищото и отиваш в нищото, търсиш смисъла, а смисълът често се крие в истината за теб самия, търсейки я, откриваш всичко онова, което всъщност си знаел, но никога не си искал да осмислиш; денят за равносметка рано или късно възниква, защото онова чувство в теб, че нещо не е наред ...

Животът добре си течеше,
когато бях аз още дете.
Всичко тъй хубаво беше
в средата на деведесетте.
Близки приятели бяхме ...

Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака
на богатата душевна пустота,
а мечтите все летяха,
далеч от родната земя.
Така се движех неразбрано, ...

Събуждам се. Петък, 13-и... Ужас!
Какво ще се случи сега?
Отварям очите си бавно, поглеждам,
уплашено размърдвам глава.
Колко часът е, дори аз не зная. ...

Дойде при мен напълно разрушен,
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...

Васил Левски нарича се той,
най-великият герой,
който не забравяме дори за миг
и го почитаме в ден велик.
Участвал е той в легиите на Раковски ...

Миличко вълшебниче,
преди вратите да затворя
на отлетелия работен ден,
на вятъра ще се помоля
да те целуне вместо мен. ...

Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата! ...

Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...

Времето тече и всичко отминава,
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...

Аз тръгвам.
Няма да се обяснявам...
С бележка.
Може би – на масата?
Дефектът ми е, ...

Върви през дим и жили обгорели
от жертви бледи, жълти, унили,
броди през пепел от утопични цели
на угнетени души във времето отмалели.
С мечти, потънали в сърца замрели, ...

Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...

Отново в мислите си съм потънала
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...

Тежки сълзи
се спуснаха,
като гарвани.
Душата ми
хванаха. ...

Видения
- Обичам да прекарвам летните нощи на терасата... прохладата на нощта ми дава спокойствие.
- И същевременно те е страх, така ли?
- Да. Много ме е страх – виждам странни неща...
- Карла, обясни ми какво точно те плаши, когато излезеш на терасата? ...

Когато след много години
и дълга житейска борба,
във края на пътя изминат,
почувствам, че близо е Тя…
Когато от дългото скитане ...

Навън вали
и капките нашепват
за луда страст
и мека топлина,
до теб съм аз, ...

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло, ...

Момчето се събуди
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове, ...

Дъждът по лицето ми
е усещане за твоите целувки.
Искам да съм дъжд
върху теб.
- // - ...

Когато ти си отиваш от мен,
сърцето ми кърви от мъка,
от мъка по теб то силно боли.
Но никога вече сълзи
не ще има във моите очи. ...

Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака -
преди завинаги да оттече.
Изгуби се след тоновете звуци, ...