Спомените късаше на атоми,
опитвайки се всякак да ме имаш,
целуваше безсрамно... по устата ми,
оставяйки във мене свойта стигма.
А раните ни, тежките, зараснаха, ...

Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...

Свърши циганското лято –
есен е...
Вятър короните мята –
бесен е...
Украси по дърветата – ...

Безумни брътвежи,
страсти, копнежи.
Неканени мисли,
забравен живот.
Някакви къщи, ...

Вече петък е.
Поредният, не тринайсти.
Утрото недоспало,
се надига връз мен.
Черна котка придрямва ...

Животът ни трие от себе си
с гума от
хляба направена.
Беснее от радост,
танцува в несвяст. ...

Ако бях сцена в твоя глупав спектакъл,
зле направен герой,
хайде, давай нататък,
реплики груби, ненамерени строфи,
загубен безмълвно, той ...

Безбройни спомени изпълват моя ден -
сурови, празни, тъмни и дълбоки.
Безбройни спомени улавят ме във своя плен.
Безбройни спомени - красиви и жестоки.
Безбройни спомени за цветното ...

Позволи ми да те обичам
Но имам една молба...
И ако не мислиш, че е безсмислена,
позволи ми да ти дам нещо друго...
Позволи ми да те обичам... ...

Виждам края на кривата пътека,
ходя, спъвам се полека..
въобще не гледам си в краката,
сляпо, в тъмното ме води самотата.
Замислена сама си скитам ...

Пиеса в четири действия
Неповикан нахлува при мене
спомен топъл, далечен, но свеж
и прогонил съня ми, смутено
с дъх топи насъбраната скреж. ...

Тъмно е, няма и звездичка, луната крие се и тя.
Останал само с моите мисли, стоя на ръба на пропастта.
Дочувам шум от вълнички, разбиващи се в стените
на безкрайната земя.
Обичам те аз, но обичаш ли ме ти. ...

Назад да поглеждам - не искам!
Какво ще спечеля от това?
Отдавна забравила всичко,
простила съм всяка сълза.
Ние грешахме за трима, ...

Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме зае ...

Моя Невъзможна любов...
Преминах без теб през живота!
Залъгвах се с моя живот....
Твоето място остана запазено
(като в луксозен вагон...). ...

Устните сладки са малини.
Усмивка като слънчев лъч.
Очи като бисери блестящи.
Кожа нежна като коприна.
Тяло стройно като топола. ...

Изви се последният вятър -
от север.
Човеците до дъно изпълни,
туфи пепел и тъма понесъл -
да зида праг ...

Мигът бе от нас най-желаният гост.
Думите чезнеха. Вече бяха излишни.
Пленени в телата, бяха станали мощ.
Край нас свещи сломени догаряха
заклевайки всяка наша ласка в любов. ...

ХІ
– Отвели Надежда далече
от малкото китно селце.
Тук станало пусто и вечер
залоствали порти с резе. ...

в онзи дъжд...
… съм дъга
и усмихнато галя
всеки порив
в тревите ...

"Повикът на самотата"
Кога самотата идва и се настанява в душата ти, без дори да попита? В кой точно момент се оглеждаш и разбираш, че няма никой около теб, че си сам – съвсем сам, изоставен в безлюдната зловеща пустиня на живота си?
Трудно е да осъзнаеш, че нямаш никого до себе си, че сам трябва да ...

ГРЕША
Греша… И то по много…
Осъзнавам го по-късно!
Греша… не… бъркам строго!
Петно поредно мръсно… ...

Онази вечер, като слезе на бензиностанцията, за да купиш студен чай… Гледах те и си мислех, питах се, къде съм, с кого съм, кой си ти… звучеше страшно, макар да го казвах само на себе си, обаче се смеех, мислено се смеех или поне се усмихвах, ама много широко…
Ти изобщо не приличаш на някой, който м ...

Живях във чужд и странен свят,
във който чувствата с лъжата се прегръщаха,
денят бе в лицемерен зодиак,
фалшиво даже слънцето се тръшкаше.
Бях омагьосана от непознат, ...

Във вените ми чувствам аз поточе,
поточето на мойта кръв.
А на тялото ми нужно е да лочи,
да лочи от бутилката със стръв.
Ръцете ми наливат спиртна течност, ...

ЗАЩО ЛИ?
Защото ми липсваш.
Защото не си същата.
Със Зорницата сутрин изникваш,
а с Вечерника вечер се връщаш. ...

Завист съсипва душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
да си смъкна полата, ...

Думите горчиви пробиват дупки в моята душа,
писания и различни блянове - забравени слова.
Седя аз легнала на пода и стене моето сърце,
към теб с удар протягам кървави ръце.
"Мълчи!" - ти знаеш думите, в мен стаени, ...

Заби се в плътта ми,
разголи сърцето ми,
роди ме от нищото,
направи ме уязвима,
взе ми разсъдъка, ...

Привличане
Нетърпеливо-пожелани срещи…
Възбуждащо-очаквано – „Ела!”...
Проникващо-изпълващо усещане...
Изгарящо-прилепнали тела... ...

Мечта
Любов невиждана, зароди се в мен.
Появи се ти и слънце внесе в моя ден!
Стоях сама под нощното небе,
да съм с теб всичко в мен зове! ...

Заслепени
Вижте тълпата от шумни момчета,
тях – спортистите, вашите идоли.
Те – разбиващите тишината на парчета,
не искат да знаят чии души са убивали. ...

НЕЩОТО, КОЕТО…
Годините си вървяха, а тя не предприемаше нищо. Лудият им бяг отмиваше блясъка в очите ù, цвета на косите ù, силата на чувствата ù и смисълът на много неща, които преди смяташе за важни и за които би се трудила до припадък, за да постигне.
Трябваше ù нещо, нещо, което да запали душата ...

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
_________________________________________
На един часовник със стрелки!
Радост - Горест.
Празник - Делник. ...