Небето преди изгрев,
осеяно от цветове,
с конци сиви, червени
шарена черга преде.
Слънце с лъчи я пробива ...

Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.
И огънят, горящ във мойто тяло, ...

Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство, ...

Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...

О, дом, в който си почивам,
когато всичко в нас заспи...
Аз чувам влакове летящи
и слушам песни на щурци.
О, дом, в който се възраждам ...

Животът на червея е еднообразен, сив и изпълнен с безличие. Всеки един момент е подобен на предишния до самата смърт. Лишен от емоции, идеи. Лишен от смисъл.
Сам по себе си червеят не се отличава с нищо от останалите. Няма очи за света около него. Пътят му е изграден от множество тунели, които рядко ...

Така се случи,
не се получи.
Авансово приключихме
с шампанско и сълзи.
Дано да се познаем ...

На тротоара – легнала дъга
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав ...

Знаеш ли как боли?
Знаеш ли как боли,
когато нараниш ме,
когато обвиниш ме,
след като несигурен си ти, ...

сега никой не знае дали съм жива
котенце тук ли си
мяу отвръщах и Той пъхаше език в устата ми
а пръстчето си надолу и все забравяше да се съблича
после умирах от щастие-нещастие ...

Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с те ...

* * *
Когато умра,
духът ми ще влезе в къщите ви
да си вземе с вас последно сбогом.
Тогава ще види вашите болки и радости, ...

Задъхана, сред палми анемични,
оглушала от флaменко забравено,
задръстена от езици различни,
сред атлантически вълни, прехвалени,
под слънце, късно-залязващо, ...

„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...

Любов от пръв поглед.
Разряза глупавата ми способност "оценяване".
Остави ме без мисъл и без дъх.
Дори не бях видяла малките кафеви точици в очите ти,
видях движения ти заразни, покориха сърцето ми ...

Тежко е да имаш човек до себе си, а километри да ви делят, макар и разстоянието да е малко - пак пречи. Тежко е вечер да искаш да си с любимия, гушнати под завивка, но да не е до теб, а само да си мислиш, че е така. Тежко е, когато си в труден момент да искаш да споделиш болката с този човек, а той ...

Прогноза
Днес ми предсказаха, че ще вали.
всъщост някой бил чул по ефира,
че облаци черни от изток били,
навлезли и към мене напират, напират. ...

Създай живот!
Не трупане на вещи...
Дари любов!
Не безполезни срещи.
Изпитай болка! ...

Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо... ...

Д В Е Л О З И
___________________________________
На теб, Поете.
Дорде е младост още,
посади две Лози. ...

Всичко във живота ми се срива -
щастието, болката, скръбта...
Всеки от мен си отива
и аз оставам пак сама.
Изгоних любовта и чувствата, ...

"Въздух"
Когато нямам птици, съм безветрие,
което слива се с времето,
останало на ъгъл с гара, отронвам се
за да се свия в огледало - ...

Знаеш мили думи да изричаш,
да ме караш да се чувствам прекрасно,
но умело мрежата си ти оплиташ,
а казваш после, че било заразно.
Гледаш със любов във твоите очи, ...

И отново вървим
в този мрачен ден,
само двамата - хванати за ръце.
И тръгваме, все едно къде -
хванати за ръце. ...

ПРЕСЕЛНИК
Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви насън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе ...

Някой, някога, поет се нарече,
но беше той чудо-поет
и, в мислите си вечно отнесен,
той написа стих в редове.
Това, което го ядоса, ...

- Заповядай! - каза младата дама, подавайки на стария скитник току-що закупената от нея закуска, прилежно увита в мека салфетка.
Скитникът само я погледна с празен поглед, в който нямаше никаква благодарност към направения му жест. Грабна закуската, премахна набързо салфетката и буквално напълни уст ...

ІV
В дълбоките преспи през зима,
през златните есенни дни
до късната пролет я има –
Надежда по пътя върви. ...

За кой ли път
компютърът затихва.
И все пак -
да натисна ли REPLAY?
*** ...

Питаш ме дали те обичам,
дали ти се вричам,
дали те искам!
Питай звездите и те ще
потрепнат, попитай ...

Сънени в утробата на идващия ден,
клепачите лениво се отварят
и сънено звучи познатия рефрен,
по радиото често го повтарят.
Сънени ръцете се протягат, ...