Любовта е всичко, априори. Даденост, необходимост, същност, мотивация, цел, посока, живот, явление, движение, сила, воля, смелост, емоция, потребност. Дадена ни е от Бога, за да осмисля живота ни. Двигател на действията ни, на поведението ни. Потребност, без която не можем да съществуваме, без която ...

Всичко се случи в една нощ, нощ, която ще помня завинаги. Беше пълнолуние. Бях решила да се разходя навън. Не знам защо, може би заради всичко, което се беше случило през деня, имах нужда малко да поразмисля. Докато се разхождах, не гледах накъде вървя, ходех безцелно накъдето ме отведат краката. Из ...

С чаша малцово се утешавам,
казва ми да не плача
за миналото в моя живот.
Опитвам се да си затворя очите
и да видя всичко онова, което ...

Мечето растеше само. Майка му беше убита от ловци. Научи се само да се грижи за себе си. Може би и това му помагаше, че често ходеше при един стар мечок. От него научи как да намира храна и много други полезни неща от него научи.
Сега даже се грижеше за две съвсем малки мечета. Наистина, съвсем малк ...

В ония тъмни времена, когато са се разказвали от уста на уста преданията за подвизите на Марко Кралевити, години на налагане на агарянската сила по земите български и на жестока, упорита съпротива, кой с каквото и както може, се е случило събитието, за което искам да разкажа...
Селцето е прикътано в ...

Вятърът шепти в мен
Вземи ме в плен
Да разбушувам с порив тих
Това което в тебе скрих
Добре ли чух ...

Разпилени мигове
в
отминали дни -
неусетно
времето тича... ...

Посветено
Избрала съм те някога отдавна,
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем. ...

Разни чувства, разни идеали...
Страхове и мисли -
някои нови, други стари...
Карат ни да обичаме и да се вричаме,
в измислена нереалност въвличат ни... ...

Защо сега?
Защо се срещаме сега?
Ограбени, невярващи и лъгани.
Несигурни в отсрещното "Обичам те!",
приемайки го някак с недоверие. ...

Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...

Приятелството е особен камък.
Иманяри не могат да го присвоят и продадат.
Приятелството е особена находка.
Прави вълшебна всяка разходка.
Приятелството е фея, която ме кара ...

Почти безплътно, само чувство -
на удоволствие, наслада...
Унесът бавно ме отпуска
и образът се появява...
Играта ни забавна е, ...

Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм; ...

Никога
Никога - не се отчайвай,
никога - не падай духом,
никога - не се отказвай
болката да победиш. ...

(за раздела мъгляви)))
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...

В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно, ...

Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...

И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...

Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...

И тази нощ
заспах без моята луна,
прегърнала
сънуваното лято.
Политнах ...

Небето цяло се е скрило
в напъпил вишнев цвят.
Рисува приказната зима
по ледени стъкла.
Рисува чудни звездопади, ...

Това, което изпращам, не е моя песен, а мои стихове върху музикалния фон на световно известен саксофонист. Получи се интересно съвпадение, защото неговото иструментално парче също се нарича "Птица"

Очи кехлибарени, в които се взирам,
в които намерих аз любовта.
Очи, в които намерих утеха,
които приютиха моята грешна душа.
Очи, за които проплаках сякаш цял един живот, ...

Какво правиш попитах се а аз не знаех
Да се спра опитах се а аз нехаех
Снежните дни потъваха в черната поука
А капката надежда бе замръзнала в капчука
Правя това което трябва а дали ...

Истина
Колко пъти търсил си истината,
търсиш я, но не където трябва!
Търсиш я в групата от хора,
куп познати имаш и това те радва! ...

И никой не узна,
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби. ...

Във очите ти събрана е вселена:
топъл космос - необятно щастие.
Тя, душата ми, от тях е запленена
и завинаги остава им подвластна.
А ръцете ти са океан от нежност, ...

Крадец на мечти
Не ми е съдено да бъда безразлична,
да те гледам с друга, без да ме боли.
Не мога да съм като теб себична
и да обърна гръб на своите мечти. ...

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет ...

Като надвиснала закана
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси ...

Горчив полъх
Глухарче рее се в небето
разпънало невидим парашут.
Нехайно кацнало по върховете
забърква ни горчив аламинут. ...

Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,
по който душата ми вече е минала гола ...

„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос ...

Toygar Işıklı - Yaprak Dökümü
Gün geceye varmadan...
Toz duman eder bu şehir...
Yalnızlığa inat...
İklimler değişir... ...

Премалява нощта,
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак. ...