За теб на всичко съм готова,
да усетя твоя вкус,
да милваш моето лице
и да влезна в твоето сърце!
Да бъдем с теб до края, ...

Стоейки в пустата стая сама,
аз гледам луната...
и слушам песента на листата...!
Но не мога да заспя...
Не мога да се примиря... ...

Жива вода
Ти дете си на тъмните сенки,
светлина бързо прорязала мрака,
тя е била за теб и отрова,
и животворната глътка вода. ...

Погледът ти докосна сърцето ми...
Твоята любов ме завладя...
Дръж ме в своите прегръдки,
ела по-близо, ела по-близо до мен...
Той се сърди на мен, ...

Тя го обичаше. Знаеше това. Пареше ù. Болеше от истината. Всяка вечер в съня ù идваше като демон, изтощаваше всичко и сутрин се събуждаше с черни сенки, обляна в пот и изсъхнали сълзи. Но познаваше всяка негова частица, знаеше неговата игра вече. Беше готова. Познаваше болката от играта му, но той н ...

Стоях аз във стаята празна
и шепнех смирено това:
„Ах, моля те, нека порасна,
нека да бъда жена!”
Изминаха дните, летяха, ...

Най прекрасното време.
Времето, прекарано в твойте ръце.
На топло в обятията ти спокойно да се сгуша.
Галещ твоето нежно, голо тяло.
Имам нужда от целувките ти страстни по голото ми тяло. ...

Дървото не гори в пещта.
До него, ако няма друго,
сърцето будно е в нощта,
щом влюбено е лудо.
Тази нощ в едно ще бият ...

Чувствам се виновна заради теб,
чувствам, че всички са против теб,
искам да дишам на света
без да има проблематика.
Искам да съм с теб, ...

Юлето & Канибал
Женски войни
Във твоя смехотворен тъп текст
се гонят куп проклети пепелянки.
Отде да почна сега аз най-напред? ...

В огледалото се разливат другите.
Позвънява новият приятел.
Вече не съм това, което бях.

Сутрин,
за успешен ден
ти се усмихвам,
плача с теб,
щом непокорните сълзи ...

Забрава
Минало! Ден обикновен! Слънце, жега, тежък въздух! Забързани хора, сиво ежедневие! Вътрешно спокойствие, мир! Ден, най-малкото обикновен! Гръм, срутена сграда, хиляди жертви! Световен ужас! Покруса, викове, плач, детски писък, пламъци, дим, молитви! Стада от хора, бяг, улаха! Смърт...
Настоя ...

Пак прегърнах самотата. Защо го правя, защо, след като съм си обещала, че няма да го правя, ù звъннах отново? Защо я повиках при себе си, защо не мога да живея без нея? Защо прегръдката ù е толкова нежна, любяща, обвързваща и в същото време измамна? Ах, защо, когато имам нужда от нея, тя винаги е до ...

Когато се събудих, видях бележка на нощното шкафче. На нея пишеше: „Ако четеш това, значи съм заминала. Никога повече няма да ме видиш. За твоята безопасност е най-добре да не се опитваш да разбереш къде са ме изпратили. Чао!”
Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ни ...

V
... продължение
Спас вече седеше в стаята за разпити. Знаеше защо е тук - беше чел в пресата за случилото се с момичетата. А вечерта бяха разговаряли. Беше въпрос на време да стигнат до него. Не беше арестуван и обвинен, все още. Дойде да съдейства и не очакваше адвокат.
- И така – започна, влизай ...

Сънуваш ли...
И нощите ти
имат ли предчувствие за ден...?
Студено ми е само със луната,
сънят ми от сълзи е победен. ...

Вятърът в градината изви снага.
Върху тревите аромат на охра пръсна.
Листата насъбра на купчинки тъга.
И от дърво самотна ябълка откъсна…
С пръсти от мъгла докосна клоните. ...

Столичният град обича нощта. Той често я украсява с изкуствени светлини от реклами и улични лампи, а понякога дори с живи огньове. Прави това с надеждата, че тя ще се почувства по-уютно и ще забави тръгването си поне още малко. Нощта също харесва града и се опитва да играе с примамките му по всевъзм ...

ЖИТО
На Слънце е опечен
този Хляб!
Мирише много лятно
Разчупиш ли го – ...

Задушница е! Време за умрелите...
И въздухът притиска и тежи.
И колкото и сълзи да пролеем,
не ще ги върнем никога, уви!
* ...

Небето с дъх целува планините.
Слънцето - прекрасната трева.
Очакват своята целувка и вълните
от пясъка копринен на брега.
Пчеличката целува всяко цвете. ...

Усмихваш се насън и аз се смея,
любов във мрак богините ни отредиха,
ти моят Ерос си, аз твоята Психея -
стрелите ти сърцето ми раниха.
Проклинаха ни с тежки заклинания, ...

- Тъгата сама по себе си. Тъгата по някой, тази, стаена в душата ти, тя е красива.
- Не, нищо красиво не виждам в нея. Болезнено е!
- Помисли! Когато тъгуваш, тъгуваш за някой, за нещо, което обичаш, което ти липсва. . .
Момент да си поема въздух. Попивам сълзите от лицето си и бавно отмятам коса. Д ...

Стрийптизьор
Тук няма никакви кулиси,
ни мизансцен, нито декор.
Пред вас застанал съм зависим –
един душевен стриптийзьор. ...

Сълзи ли? Не ще ги видиш да се стичат по лицето ми!
Очите ми ще сияят по-силно от звездите в небето...
Болка ли? Усмивката не ще напусне устните ми
макар вътрешно да се разкъсва сърцето...
Ще бъда силна, не ще покажа колко ме боли ...

дали
заспалите коси на рамото ми
сънуват ангели
и тичат към Принца на мечтите
мило момиче ...

Само нощем
Попаднах в плен на погледа ти син
и от тогава тебе все сънувам,
а ти си морски бриз неуловим
и цял живот за тебе ще тъгувам. ...

Вървя по път различен, романтичен.
Вървя по път и труден, и прекрасен.
Живота чувствам и мътен, и по - ясен.
Ту радост, ту носталгия
редуват се като деня с нощта. ...

ШАРКО И ДАРКО
Кученцето Шарко
и патенцето Дарко
весело във двора
водят спора - ...

НОЩТА ПРЕДИ КОЛЕДА
Дядо Коледа не спал
и джуджетата събрал:
- Моля ви, джуджета мили,
съберете още сили! ...

Сега се стичат думи
като дъжд в небето.
Сега сълзите нося
в чувал сред полето.
Боса кръста ще си нося, ...

Превръщат се в цели и започва работата по тяхното осъществяване.
Колко от нас са последвали мечтите си от детството, завършили са точно това образование, което са искали да завършат и практикуват точно тази професия, за която са мечтали? Понякога, с годините, детските мечти се модифицират и в крайна ...

Когато и ти си отидеш,
кой ще разрошва косите ми?
Когато по-красив бряг видиш,
кой ще гали лицето ми?
Когато от мен си заминеш, ...

Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.
- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.
Една сутрин се събу ...

Възхвално слово за Симеон, наричан Велики
Скоро след като отдал заслуженото на първородния си син Владимир Расате и предалите го боляри, Борис-Михаил възкачил най-малкия си син княз Симеон на престола, а сам той надянал калугерското расо и се врекъл в служение на истинската вяра.
Младият Симеон влож ...

Милувка
На мама
Ела в съня ми
и ме погали
така,че да усетя ...