Ще може ли да седна на бордюра
до тебе? Вестник (по-добре кашон)
ще си подложим, после за култура
(какво ли беше туй?) ще си говорим.
Дай Боже, от отсрещния балкон ...

... сега съм само шепа счупени криле,
разпилени и до болка изгнили.
Защото отдавна отучих се да прегръщам с ръце,
издрани са, но и никога не са били обичани.
Вече ми омръзна да съм птица, ...

Връщам ти всички прекарани нощи.
Връщам ти всички пролети сълзи.
Хайде, вземи си ги! Има ли още?
Аз твърде скъпо за тях си платих.
Но признавам, заслужих… всичко! ...

Пламъкът в камината разказваше,
как рицарите в миналите дни
живели неподправени в мечти.
Как в борбата на турнирите
и походи до обетовани земи, ...

Къщички - гнезда.
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето, ...

Замръзнаха ми мислите и лед се настани в очите. Снегът затрупа думите - безмълвие, безплачие, бездушие. Танцувам! Върху лед! И снежна съм царица! Не се опитвай да ме разтопиш... тогава пак ще стана волна птица.

При тебе се завръщам пак, море –
при залива, закътан сред скалите...
Запазило си късчета небе
и залеза, и танца на вълните!
Сърцето ми е сякаш камертон! ...

Ти
Когато съм близо до теб, става нещо с мен
в този обикновен, но объркан ден.
Очите ти изгарят мойте с нежен плам
и аз сам не знам къде се намирам... ...

Утро
Палаво момиче -
изгрев русокос.
Утрото осъмва
с някакъв въпрос. ...

Думи нахвърляни всякакви,
като отпадъци.
Жестове, нерви, гримаси -
станали навици.
Вече нямаме време ...

Някой в съня ми от теб ме пропъжда,
лягам си твоя, събуждам се чужда.
Някой ми казва думи отровни,
нещата със тебе са много лъжовни.
С някой в съня ми стоим натъжени ...

- От едно единствено семенце израстнах. С малки заострени листенца, с малки бели цветчета цъфтя и когато паднат цветчетата ми, на тяхно място остават малки зелени топчици. Тогава съм много щастлива. А когато моите плодчета се зачервят, а те винаги се зачервяват, аз съм доволна и горда. Само едно не ...

Не й се стои сама в каютата. Излиза на палубата. През Норд Кап се връщат от Мурманск, но не може да види нищо от дългите фиорди на Норвегия. Някаква млечна пелена се е разстлала над морето. В края на август изглежда кошмарно.
Импулсният радар може да не помогне, ако обектът е малък - това го знае от ...

Знаеш ли, когато гледам снимката ти, изпитвам нещо странно. Може би това е най-хубавото и най-ужасното чувство, което съм усещала някога. Последния път, когато те потърсих, го направих с мисълта, че това ще бъде за по-дълго, ще бъде по-силно и по-истинско и бях убедена, че няма да те пусна, че този ...

Заключен дом
Едно огнище незапалено остана,
дори и въгленче не свети там,
из въздуха витае пустота голяма
и подът с килим от пепел е застлан. ...

Space Monkey
Space monkey in the place to be,
Riding in a rocket to a planet of sound,
Shooting the moon, playing dominoes in drag,
An increase in population by 100 percent. ...

Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона, ...

Ясен майски ден
излизам на разходка
небрежно пременен
и със мечтателна походка
Улицата ме поглъща ...

Есента,
смирено тиха, бледна,
в душата ми
пак спомените ниже:
децата ми - ...

Разточителство
Днес омръзна ми в ума ти да витая
като умиращо по милостиня кученце!
По мене като червей да дълбаеш -
издъхвам благодарна и надупчена!... ...

Изгарящ копнеж
две души изгарящи
в огън буен океан
злато топящо огнено
Искри огън живот ...

... е повече от дебел.
Той е по-мъдър.
а май че и по-стар!
Другото е вятър и дим
от разпилени есенни дни, ...

Опиянена от леденото ми сърце
"върза кънките"
и фигурно се изпързаля

От чакане на гара заприличвам -
стара, неуютна и безлюдна.
По нея от неволя тичам,
като жената блудна.
Вече в спомени живея - ...

Грозен слух като мъгла
над кралството се спуска,
поникнали били рога
на Принца Златоструйски.
Принцес Ивон - избягала с Барон, ...

> Открадната целувка.
>
> Срамежливо.
>
> Копнежен стон. ...

Сърцето ми е свободно,
но пълно със стари спомени.
Не мога да кажа "сбогом"
толкова лесно и с чисти очи.
Не искам отново да пълня с отрова, ...

Безмълвност от една страна, от друга тъмни хоризонти.
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...

Посвещавам на ДЕЦАТА МИ!
Животът е борба!
От раждането свое
човек с притеглянето земно
започва да се бори! ...

Имаш време
и повече от
трийсет минути
да си кореспондираме
и думите ни ...

Трета година... Живея без тебе.
Не беше лесно за секунда дори...
Трета година сърцето ми стене,
но да те обича... не се умори.
Гласът ти ще чувам във трудна минута. ...

Сделка
Похарчих половината от битието,
а искам от живота да купувам,
нещата, скъпи за сърцето,
на близките да ги дарувам. ...

Няма време
Нищо че деня заспива
Сърцето ни понякога изстива
Денят се сменя с нощта
Мрак със светлина ...

Не съм за тоя свят -
звучи като ехо безкрайно в главата.
Какво търся сред сбирщина глупаци -
битието им се състой в бутилка ром.
Те са луди, арогантни циркаджии, ...

Къде?
Къде видя я ти за първи път,
къде заразата попадна.
Зараза.
Ах, как грозно ще звучи. ...

Реклама за “Надеждата”
Дочух, продавали “надежда”
на смешно нисичка цена...
Но всичко, милички, се свежда
до проста истина една – ...

Горещ вятър посред зима
Ми се хапва, ми се пийва
всеки ден и всяка нощ,
но животът си отива
като вече невалиден ...

Очи отваряш, пак си жив,
рулетката - отново завъртяна
и, като в казино, чакаш миг,
но май късметът все го няма...
Гледаш в огледалото, че има ...

Защо ли все към теб вървя?
От пътищата толкова безмерни,
аз все към тебе се стремя.
На вятъра душата си обричам.
Да ме обсеби и владее. ...

"Детелина"
Останала по себе си, ще ти разкажа...
Лист по лист, есен по есен,
колко обичам да тичам
с поглед по нежната струна ...