Яхтите – бели.
Хайверът – черен.
Водата – синьозелена.
Зимата – мека,
лятото – леко. ...

Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...

С благодарност към добрите хора,
за добрите срещи!
Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят. ...

Болка
Безпринципна, брутална, хищна -
нападна ме внезапна мъка...
А после присмехулно се озъби и приклекна в ъгъла...
Докрай душата ми ранена да разнищи... ...

С бяло пухкаво одеало
някой е постлал земята,
че навън е застудяло
и ще топли то житата.
Отдалече долетяла, ...

Между двете целувки във бялото
сняг се сипеше - пухкав и лек.
Бе небето усмихнато цялото,
ние правехме снежен човек.
Ти с целувка направи му устните. ...

Експресно!
Е, аз пиша, за да четете!
Дързостта ми нивга не ще изтече!
Живея, за да се замислям!
Смея се и плача като малко дете! ...

Всички животът ни променя бавно,
дава ни радости, тъга, дори смърт,
дава ни мечти, дава ни пари и слава,
дава ни цел, посока или просто път.
Но колкото и да вървим, винаги има ...

Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент. За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката. Една малка рибка. Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и ...

Тя влезе в тъмната стаята и я видя. Беше невероятна, някак ангелска с бялата си кожа, сините очи, русата коса. Дори не можеше да повярва, че е там, че е реална, че е съществуващ човек. Стоеше срещу нея и я гледаше с изумление. Сините ù очи станаха воднисти. Тя искаше да я докосне, да я успокои, но з ...

ЗАПОЗНАНСТВОТО
„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.
А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”
Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.
Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчерт ...

тихо свряна в миша дупка
там в ъгъла се свила
кротко тя сълзи си рони
и оплаква си съдбата
тихо-вече даже тя не стене ...

Магия
Слънчев аромат разстила воали…
Дарява ни с късче безвремие.
С топло мълчание гали ни… гали…
Води ни към съдбовно прозрение… ...

Студен съм аз, но как да се държа студено,
щом близо си до мен,
и казваш, че за нас е отредено
да бъдем двама до последния си ден.
Ала за мене, мила, ден последен няма, ...

Тъжна Самодива
Слях се с вечността - отвътре съм нежива
и цялата обвита в тъжна празнина -
не дишам, аз съм тъжна самодива
и не чувствам вече топлина... ...

За Овните казват, че са
властни, импулсивни и стабилни,
взимат лидерски решения
не подлежащи на съмнения.
За Телците се споделя, че са ...

Небето почернено гледам
след залез,
след сетния ден
за спомена чужд и последен,
погубен свят виждам зад мен. ...

В средата на пустошта има
едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,
тъжи - безпорядъчно.
Как може да се очаква ...

Над смълчаните села
и препускащите ниви
бавно гасне вечерта,
бавно гасне и изстива.
Бяга пътя срещу мен, ...

Обичам съня. Той ме спасява. Той ми помага. Той ме пречиства. Щом лоши чувства налегнат и завземат душата ми, веднага си лягам. Отпускам се, забравям. Заспивам. Сънувам. Щом се събудя светът вече е друг. Да, за останалите хора си е същият, но за мен, преродената, не е. Различен е. По-добър е.
Всяко ...

СЪДБА
Има-няма сто години
се завърнах у дома:
- Мила моя, посрещни ме
- от душа! ...

Душата си ли пусна днес навън да скита,
на воля след безбройните терзания?
Или криле разпериха мечтите ти,
след пролетния дъжд в треви уханни?
Очите ти ли тръгнаха в потоци в миг отприщени ...

Как времето е отлетяло
и смисълът е вече друг...
А някога сърцето е туптяло,
бленувало да бъде тук...
Една застинала картина ...

Люлякови облаци гугучат
и мъгла се влачи по корем,
върхове мустаци бели сучат,
а елен събира си харем.
В дол след дол ревът му се повтаря, ...

НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато. ...

Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите, ...

Замислих се, докато слушах музика, какво е влюбването. Ами много е сложно всъщност, ако е истинско влюбване - то не може да се опише. Понякога човек е щастлив и постоянно мисли за онзи, преобърнал нощта в страна на мечти. Но понякога блянът е само блян и си остава такъв. Тогава какво трябва да се на ...

И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият, ...

Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени ...

- Добър ден! Искам да си платя...
- Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни... тайни. Изключително страстни целувки, докосвания... желания, о, имате и мечти... за тях ще трябва да платите малко повече, както и за всички дързости, които сте си позволили... Всичко е записано тук, нищ ...