От пръстите на летния си ден
вълни от светлостишия да взема,
да очертая с морски дъх солен
по пясъците нежната дилема.
Да бъда ли сълза от цветен смях, ...

На мен подаръци от страст не правят
и стихове на мен не посвещават,
защото аз самата съм подарък
и стих – неподсладен и неподправен.
Защото съм жена и знам цената ...

Стара истина е, че човешкият живот се състои от ценности и може да бъде разтълкуван един­ствено чрез тях. Когато съзна­нието си изкове определени форми за възприемане на нещата и после се опитва да ги налага върху картината на света - тогава се ражда самотата. Тя не изиск­ва някакво специално поведе ...

искам
преди зимата
да се скрия
в кестен
да се изтърколя по калните бразди ...

Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...

Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изсте ...

Понякога плача... нощем, когато вали,
става ми тъжно, убийствено
и там, в душата, боли ли, боли.
Понякога плача за всичко изгубено,
за думите чути и казани, ...

Научи ме да се справям в този свят жесток
и да го обичам с цялото свое сърце.
Научи ме да живея в този свят и строг,
и справедлив, копнеейки за тебе.
Научи ме по-леко да понасям всяка обида, ...

Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят и тя остана необитаема. Бавно, но неумолимо запустява. В тая гротескна среда, хората са се отчуждили и се ра ...

Пътят до Борисовград е шосеен, а от там до Чирпан е междуселски и минава през село Крушево. В 18 часа полкът стигна Чирпан и се разположи. Войниците - в училището, конете - на коловоз източно от разсадника - парка на говежди пазар, а офицерите - по хотелите. През нощта валя дъжд.
На 26 септември още ...

Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...

Обичай ме, дори през пролетта
слана цветята да убива.
Обичай ме, когато след дъжда
удавените корени изгниват.
Обичай ме отново след смеха ...

Как да кажа, че те искам,
да бъдеш само мой, докрай?
Как да призная, че искам
да бъдеш бог във моя рай?
Как да призная, че ревнувам ...

Лятно-есенно
Дъждът целува слънцето... И лятото
с дъга усмихната прегръща есента,
раздава щедро цветовете – в златото
на хилядите паднали листа... ...

Тихи улици, тихи площади
и потънали в локви павета.
Мокри улици,
дъждовната влага
се излива днес от небето. ...

По устните ти капчица наслада
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.
Кръвта кипи като гореща лава. ...

- Сирене... сирене... сирене... - повтаряше неуморно човекът и от време на време разнообразяваше с: - С горчица - после пак - Сирене... сирене... сирене...
- Хъм - изхъмка Шира и се протегна фотогенично, както само представител на котешкия род може да прави.
- Нали? - потвърди Ръмжачът и кимна към н ...

Не мога да те погледна в очите,
защото ще излъжа, ако кажа,
че не ме вълнуваш вече.
Ще излъжа, ако кажа,
че не те сънувам вече. ...

В креслото седнах аз,
унесох се и заспах.
Странен сън сънувах,
от Смъртта се страхувах.
Горя! ...

не се прави че нищо не се случи
не отричай не потъвай в мълчание
не ти отива да забравиш наученото
аз бях най-страшното ти изпитание
след мене ще ти бъде празно – ...

Зад паравана на времето
тихо събличат се облаци.
Към небето запътих се,
а политнах към пропаст.
В клетка ти ме затвори ...

Боже... колко е красиво
в теб, Родопи планина.
Зеленото ти тъй отива
и тоя... мирис на гора.
Борове небе достигат, ...

Не знаеше, това изневяра ли беше, или не. Събуди я оня телефонен звън, посред нощ, змийски глас се изгаври в слушалката: "Знаеш ли къде е сега твоичкият? Спи насред
бедрата на едно двадесетгодишно".
И затвори.
Не знаеше това изневяра ли бе, истина ли бе. Но пламнаха ония огньове в душата ù, избуяха ...

В целия свят няма място за тебе и мене, любими.
В целия свят няма място за нашата обич и нашата радост.
Пътища много, но по който, където да идем,
навсякъде скръб и въздишки, навсякъде болка и тягост.
Искаш ли да избягаме, да се скрием в китарата, мили? ...

Нямахме пролет -
ти там, аз другаде
била съм.
Нямахме лято
ти с нея, аз до друг... ...

Приятелка моя ти се наричаше!
Приятелка вярна уж си била!
Приятелка истинска мислех, че имам,
приятелка, но не чак до там добра.
Приятелка, на която разчитах, ...

Завръщах се от някъде по тъмно.
Пред фаровете гаснеха светулки.
Не исках да ги мачкам хладнокръвно -
кракът ми на спирачката потъна.
Подкарах бавно. ...

Връщам ти спомените
Бледи спомени плуват из здрача.
На дивана спи стара печал.
Гледам снимки и... тъй ми се плаче...
Блика щастие, а на мен ми жал. ...

Бих дал
Всичко бих дал
за право на последно желание,
всичко бих дал,
но не става то така, ...

Предателства,
като кървави ками,
ме сочат
и се прицелват,
пада пепел, ...