Сърдечността ми – тежко бреме,
бог един ми е свидетел на скръбта,
пресътворил в образа ти мене -
превърна ме в твоята сълза.
Не искаш плачейки да ме загубиш, ...

Духай, вятърко-риск!
Събори
от високите клони
на мислите -
зрелите чувства... ...

Ще ви разправя днес какво се случи:
захапа ме едно съседско куче!
Минавах покрай него не веднъж,
но никой до сега не викна: ”Дръж!”.
Съседът ни, човечец хрисим, кротък, ...

* * *
На баща ми
Измина юли.
Лятото се скрива във очите ми.
И август ме докосва със тъга. ...

Спри да валиш, дъжд!
Спри да валиш!
Сплети си косата на възли!
Спри да капеш
по улиците! ...

Да пътуваш далече, толкова далече отвъд времето и пространството, и да се озовеш там, където толкова силно желаеш, че би било трудно и необяснимо за другите, които не те разбират. Да вземеш машината на времето и да преминеш през много светове, а времето да бъде относително, даже да не съществува, за ...

Изпитвам страх от похвали,
комплименти и думи добри.
Приятно ми става - признавам,
но следва провал, а боли.
Галят егото ти с песни ...

Скачам - тревога ме държи,
тичам - пред мен огън гори.
И се гмурвам в тази буря,
емоционално цунами около мен бушува.
Прегръщам огнени вълни, ...

Усещаш ли мига на сливане
и шепота на вятъра в кръвта,
и случващите мигове взаимност,
по-нежни и от пеперудени крила.
Усещаш ли как в мен рисувам те, ...

Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите, ...

Стояхме от часове в мълчание. Беше обичайно удобно да се обвиним един друг за несполучливата среща. А в мълчанието и двамата си признавахме собствената безкомпромисност и егоистична нагласа.
***
Бяхме от породата "вълк единак" и тайно се възмущавахме на противоположната ни порода - "социално зависим ...

АЛЧНОСТ
Да, ти превзе дори и мойте думи,
душата ми, съня ми,
даже мене!
Отне и тази ласка помежду ни, ...

… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съср ...

Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше п ...

Лъжи, сълзи си ти за мене,
усмивки беше, а си вече глъч.
Отказа се, отпрати ме.
Сега се чудиш накъде.
И болката, измамата, ...

Не идвай внезапно!
За миг -
разсъблечен кошмар.
Не искам да бъда
за тебе ...

Затварям очи
и бавно броя на обратно.
Издирвам напразно
одавна отминали дни.
Опитвам да върна ...

Тръгвай си. Не искам да се връщаш,
дори и да ме молиш ти.
Любовта в омраза превръщаш,
омръзна ми от твоите лъжи.
Не искам повече да те любя, ...

Българките - най-красивите жени!"... Разбирам, че това е много трудна за защитаване теза. Но няма начин, вече го написах като заглавие и сега ще го защитавам. Очаквам масиран удар по целия фронт на атаката - отляво, отдясно, в центъра, в гръб. Затова се подготвям за кръгова отбрана. Окопавам се дълб ...

Появяването му разбуди духовете в градчето. Беше един от известните, по онова време, артисти. Отдавна е излязъл от тук. Завръщаше се рядко, по за ден, два и пак заминаваше. Играеше в най-големия театър и от неговата сцена беше стигнал висините. Стана легенда. Сега се задържа тук по-дълго. Заживя в н ...

- Не може да бъде! - възкликна Но Щен Вълк и невярващо разтърка очите си, а после отново се взря в летящия розов слон, който жизнерадостно пърхаше с уши над главата му. - Все се чудех, кога ли съвсем ще откача...
След това пак разтърка очи, но невероятното зрелище си остана там.
- Хъм - замислено из ...

Тримата мъже пред вратата имаха заплашителен вид. Женицата за миг се поколеба, но после се отлепи от шпионката и отвори.
- Ние сме от ВиК – каза брадясалият.
От представянето нямаше нужда. И тримата носеха сини фанелки с надпис “ВиК” на гърдите си.
- Трябва да ви спрем водата – с известно неудобство ...

Ти си моята единственна приятелка и за всяка моя болка с мене страдаш ти, разбираш кога съм щастлива и кога съм плакала, познаваш ме по-добре от самата мен дори.
Той ми причини това, приятелко, той разби живота ми и сега погледна ли се в огледалото, виждам колко ми личи!
Не бърши сълзите ми, приятел ...

Летен дъжд
мокри жита мият
грешните ми крака
+ + +
Ту слънце - ту дъжд ...

Етюд от пейзажа
Старият циганин въртеше на огъня
малко котле от бакър.
Струваше няколко гроша гастролът му
и чаша вино - за хатър. ...

(Наздравицата е от името на сестрата на булката. Имената са заменени с измислени.)
Ана, сестричке любима, за теб
вдигам наздравица.
Никой не знае защо, нито как,
с Васко събра ви любов. Туй е знак -- ...

Животът е един път с ясен завършек.
Вечно ни води някъде, но без ясна посока.
За добро или лошо - в търсене на приятел.
Времето е приказка за разбитото сърце, толкова
много стрели ми пронизаха сърцето. ...

Защо си лягам с насълзени очи,
защо съзнанието ми те вика и крещи?
Нима в света си само ти,
нима достатъчно не страдах и нима не ме боли?
Все още искам и копнея, ...

Светът край мене се руши,
но аз не искам да умирам.
Запуших двете си уши
и тази новина кремирах.
Отключих моята врата. ...

Толкова съм малък в тоя свят.
Струва ми се - колкото цветец.
Толкова е кратък моят смях.
Като смъртна вест.
Като в сън ме гали плаха нежност ...

СЪН
Къде си роден... коя мадона ти даде живота,
кой ангел небесен ти вдъхна душата,
коя орисница те ориса в люлката още,
кого първи дари с усмивка... ...