Целуни ме! Сега!
Докосни ме! На мига!
Ти си моя мечта!
Ти си лъч, светлина!
Нарисувай ме с устни ...

Ти си жената, заради която човек пътува.
Ти можеш да накараш всеки да изплува...
Накараш ли го да повярва в себе си,
всеки е готов и на край света да иде и съществува.
Само да се отърве и отърси от истината, ...

Но истината е, че всички, всички ние
ужасно се страхуваме от всичко,
което упорито надълбоко крием -
от стари рани, грешки и привички.
От стари болки, сълзи и проклятия, ...

Усещане...
сладко-горчиво преплитане между
сиво-ежедневни мисли и
слънчево-неосъществими надежди.
Мисъл... ...

ПЪРВА ЦИГУЛКА
Ожениха се!
По любов, по споразумение, или по необходимост.
Кой знай? Събраха се и заживяха заедно.
Тримата! ...

Видях я. Стори ми се истински красива.
Това ли е за теб мечтаната жена?!
Не виждаш ли, че тя не ти отива.
Или си много влюбен, за да мислиш за това?
Кажи ми, плачеш ли пред нея? ...

Остави ги за утре чувствата -
сега ме обичай първично!!
Сега ме обичай изпуснато...
Защо да не ни прилича?!
Послушай езика на тялото ...

Будилници
Будилникът, повреден явно,
(или било му е забавно)
на нощ звънял по десет раза
и тъй навлякъл си омраза. ...

Погледнах в очите ти,
там, в най-дълбокото.
Усмихнах се тихо и
се разпаднах на атоми.
Бях едновременно ...

Пътят, по който вървим
Беше слънчев съботен ден... Вървях пеша и замислена по софийските улици, прибирайки се към вкъщи. Срещах и отминавах непрекъснато хора. Млади, стари... Едни се усмихваха, други вървяха угрижени. Всеки от тях носеше своя свят в себе си, всеки беше запалил по някакъв начин своя ...

Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи.
В слънчев ден навън излез и нагоре погледни.
Там, сред облаците бели, ще видиш моето лице,
за да ме докоснеш, просто протегни ръце.
Ако мен ме няма вече, ти недей тъжи. ...

Едната половина на мрака
се изпълни със страх.
Ситен дъжд от отвъдното заръмя
и оформи локви дъждовни,
във които мислите мои ...

Рисувам в пясъци -
една пресъхнала от жажда
и от безветрие пустиня.
И синкави миражи.
На хоризонта са. ...

Мия:
След толкова премеждия най-сетне забелязахме Грег и Светла, но от съображения за сигурност, се спотаихме в храстите. Точно навреме и почти като в театрална пиеса, защото в този момент Грег падна на колене и попита:
- Светле, любов моя, ще се ожениш ли за мен?
Представете си Грег, подгънал колян ...

Събуждам се сутрин - няма те на леглото.
Дерзая сам, около белите завивки.
Обичах да те наблюдавам, как спиш.
Поглеждам тавана, а после излизам навън на терасата.
И всичко, което искам сега, е да намеря покой в себе си. ...

В страна прекрасна, с култура и история богата,
родих се, израснах и 30 години там живях,
и като личност с много ценности се аз оформих,
защото тя е мойта втора майка и баща.
Пред мен изправи се възможността и шанса ...

Работеше във фабриката. Тъкач. Единственият мъж тъкач. Самотник, мълчаливец, лете и зиме ходещ с една и съща дреха.
Като сраснало беше на гърба му, като втора кожа му беше. Якето. Поизтъркано, ощърбено от годините, единствено. С повреден цип, дупка в левия джоб и протрита яка. Но се чувстваше удобно ...

Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило, ...

Вчера ходих за малини в гората,
днес ще ходя на риболов в реката.
Утре може и за гъбки!
Само да пораснат зъбки.

Черни вълните пристигат
и в бяла ярост разливат
бездомно своята страст.
Черна нощ. Бяла съм аз.
Белите спомени чакам, ...

Влажно се мръщят паветата сиви
и разменят с чадъри погледи дръзки
и бързат над тях, с носове сополиви,
безброй минувачи с развързани връзки.
И с блясък в очите, от фенерите нощни, ...

Търкаля се, търкаля се топката... Най-после се опря в нещо и спря. Погледна. Беше до малка пластмасова лейка.
- Извинявай. Нали не мога да контролирам движенията си, не мога и да спра. Трябва някой друг да го направи.
- Не се притеснявай. Даже ми е приятно. Няма да съм самотна. - проговори лейката.
...

Бележка
... събуди ме,
когато налива
зората
новата чаша ...

Хотелска стая. Полутъмна.
Диван и спалня, друга стая с две легла.
В едната аз и ти се любим,
оттатък твоят мъж и моята жена.
Отекват стонове на задоволство. ...

... и пак е нощ, под небосклона
двама с теб пак си говорим,
а безброй звезди над нас греят
и луната е свидетел на това,
което се случва. Това е нашият танц. ...

На живота оковите тленни
стягат нашите души в своя гнет
и поетите ходят сломени,
неразбрани в циничния свят.
Тежестта на минутите слети ...

За теб, Родино!
Когато мисля си за теб, Българийо,
душата ме боли, сърце ми плаче.
Богати бяхме преди време, Майко.
Сега сме само тъжни сиромаси. ...

как нагноиха само чувствата
невероятно
как любовта премина в нелюбов
обратно
и претопяват се душа в душа ...

***
Луната се разби в съня ми.
Начупи се на късчета кошмар.
Опари ме до бяло по врата ми...
Възглавките избугнаха в пожар. ...

HOMO I NTELLECTUÄLIS
На Лео
Колко е точния брой на тези същества у нас все още не може да се каже. Има още много групи и отделни екземпляри, които са слабо или даже въобще неизучени. Поради тази причина не е възможно да се направи обща характеристика на вида и да се обхванат всички негови отделни пр ...

Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в пъстрото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка - ярки цветове. ...

В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.
Облаци се сбират по небето. ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
Тя ми помаха
от другата страна
на езерото.
Бе пладне ...

Има моменти, в които ми липсваш толкова силно, че непоетият въздух заплашва да взриви дробовете ми. Времето спира и нагло ме гледа в очите, като че ли иска да ме попита колко още мога да понеса. Махалото на часовника не отмерва секунди, а като на забавен каданс плавно танцува между миговете, не позв ...

А колко дълго чакала си ти.
И ето че след толкова години
като врабче у теб се приюти
една до днес мечтана дума - сине.
Как светло е край тебе всичко днес ...

Зелено ми е на сърцето -
пониква с младата трева
очакване за жежко лято...
Свежо ми е сред полето -
отпивам капките роса, ...

Небето тази вечер се разтваря
и лятото по него ще потегли надалече.
Камшици огнени раздиращо изгарят
гърба му загорял. И в кръговратна вечност
ще завалят листата, сбогом казали ...

На Мартин
Дойде онази - с острата коса...
И покоси те –
клас узрял, без време...
Животът, продължава и сега, ...

Замина си...
почуква тишината
с клавишите
по римите в нощта:
остана ...