- Престани! Нямаме какво ново да си кажем!
- Сигурна ли си, Тео?
- Напълно! И запомни – повече не ме интересуваш!
- Тео...
Настана миг неловко мълчание. Тя го наруши, изплашена от тишината: ...

„Ле-лее! Много съм флуди, ма-маа!” – така пее любимият ми R285. Добро роботче е и често ми уцелва състоянията. Ей така се чувствам сега – „флуди”. Един вид - и във форма, и хубав, и готов да покори света. Кой съм аз ли? А бе, ти май наистина си от миналото? Аз съм Атлет Номер Едно на Слънчевата Сист ...

Двата острова се извисявали на 500 метра над земната повърхност, заедно с почвата и цялата си флора и фауна. Това било най-голямата атракция над Сейшелските острови случила се ненадейно през 2032 година, когато остров Бърд и остров и остров Денис се извисил заедно с няколко френски кинозвезди. Благо ...

Бели орхидеи
Последното, което се чу, бе оглушителен трясък. Женски писък раздра тишината, а ярката светлина изведнъж угасна. Секунди... частица от секундата се оказа фатално непоправима и достатъчна, за да ги отведе в мрака и всепоглъщащата тишина…
Докато колата пушеше и се открояваше сред празното ...

Животът не е живот,
ако смъртта не те прецака късно през нощта...
Любовта не е любов,
ако за раздяла ти не си готов...
Жаждата не е жажда, ...

Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват ...

ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!... ...

Шия.
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие. ...

Стерилна красота , безкраен ребус,
маслинени и яростни очи,
Лице! Едва напомнило за себе си,
коса, полята с огън от топлик.
Походка, стройна като солитери, ...

Едно момиче с наивна душичка,
протегнало нагоре към звездите ръчичка,
с надежда и оптимизъм в очите
то гледало нагоре към звездите.
Чакало да падне звездата красива, ...

От сянката ти вее хлад...
Очите ти се крият в тъмнината.
И думите умират като в ад,
преди да те достигнат в самотата...
Утихнал е светът без твоя смях ...

Съзнанието ми се замрежва
и душата ми прелива от
теб, чувство неизбежно,
в тялото ми се свило.
За твоята прегръдка сладка ...

Едно небе,
аз всяка нощ поглеждам
и с часове се взирам в мрака.
Понякога
е пълно със звезди, ...

Ти бягаш от мен, аз след тебе вървя,
съдбата наша, знай, е единна,
да бъдем заедно за мен е мечта,
знам, че го искаш, но го прикриваш.
Има някой, който ти пречи, ...

Снегът навън напомня на молитва,
прошепната от устни на свещеник,
площадите са тихи, много тихи,
мълчат ненужно даже ветровете.
Небето е студено. Като камък. ...

ПЪРВА ГЛАВА
ПЪЛНОЛУНИЕТО
Поредната самотна нощ. Съзерцаваща звездите, тя слушаше Skillet, излегнала се на леглото, кръстосала краката си. От силната музика, звучаща в ушите ù, не чуваше мислите си. Което бе всъщност добре. Тази нощ беше прекрасна. Единствено за това мислеше. Луната бе цяла, нескрита ...

Л О К В А Т А
_____________________________________
В памет на Цаньо Сърнев
Тъй както си вървях полека,
един ден спънах се ...

Нека цял светът да знае
как безумно те обичам!
Откакто те познавам, все така е,
без тебе ми е трудно и да дишам.
Без да смятам, без да меря, ...

Когато бях малка, мечтаех за много и различни неща - да стана лекар, актриса, танцьорка... или дори за така мечтаната кукла Барби. А сега... за какво може да мечтае едно обикновено момиче на моята възраст ?
Ако кажа, че мечтая за световен мир, ще изглежда прекалено банално, а и никой няма да ми повя ...

Ще мога ли след всичките порои,
потекли в мене, да измия времето?
Ще мога ли да свърна от настоящето
в аорта, неподвластна на сърцето?
Къде съм аз? Защо след всички бури ...

сумрак и
кръстосани глезени
пианото шепне
мирис на джаз...
погледи ...

Исках да ти дам една усмивка,
която да те топли като шал.
На щастието мъничка отливка,
закотвена в стиха ми черно-бял.
Исках да ти дам една прегръдка, ...

Когато една убийца се почувства самотна.
Кървавата Мери.
Мирис на нафталин и остарели истории
Ето ме пак тук, в старата къща на родителите ми. Странно е. Тишината. Ужасът. Мирисът на смърт. Бавно бутнах вратата, която скрибуцайки се отвори и върна всички спомени, който така старателно се правех, че ...

Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...

Сякаш вчера бяхме деца.
Сякаш вчера вървяхме, хванати за ръце
по дългите бели тротоари.
И викахме, и се смеехме
на някакви наши неща... ...

Пусни ме, искам свобода,
въздуха да вдишвам сама.
Пусни ме, искам да летя,
да погаля вятъра с ръка.
Пусни ме, искам свобода, ...

СБОГОМ
Ще си отидеш,
а може би си си отишъл,
без да го разбера.
Или е малко трудно ...

На момичето, което ме научи да виждам цветовете и красотата...
Не ги слушам. Предполагам, че трябва, но... мозъкът ми изключва. Тялото спира да оказва гостоприемство на душата и тя отлита далече. Сигурно казват нещо важно. Да съм до тях, нали за това са приятелите...
Зная, че е тук. Той ме целува и ...

Защо сълзите ми отново блесват?
Защо аз пак съм слабата жена?
Защо без теб очите ми меланхолично трепват?
Защо на кръстопътя стъпвам винаги сама?
Защо душата ми не знае как се диша? ...

Търсих те, в света огромен.
Изгубил себе си дори.
Бях самотен и нещастен.
Лутах се безспир.
Но намерих те в деня, най-щастлив за мен. ...

Пеперуда
Къде летиш безумна, пъстрокрила,
събрала цветовете на света.
Ти горда си във своята коприна,
не търсиш нито обич, ни тъга. ...

Пианото, сълзата на клавиша,
свещта, догаряща със страх;
камината, шампанското въздиша
до огъня, а ти - до тях.
Косата ти се слива с абаноса, ...

Покръстването на българите
В лето 865, след дълги консултации и лавиране между Унията и Църковния престол в Константинопол, цар БорисІ излезе пред народа си и даде волеизявление на дълбоко обмисленото си решение.
- Категорично, всецяло и общодържавно, всеки населяващ постоянните граници на българско ...

Духом паднах -
пречупих се
но станах...
Окрилена,
с обич и вяра ...

Искам да пиеш от мен, сякаш съм
твоето кафе сутрин - с наслада!
Искам да ме докосваш така, сякаш
докосваш себе си - с внимание!
Искам да ме галиш, сякаш ...

На кея заспала е мъничка лодка.
Морето я люшка небрежно с вълни.
В съня ù се нижат дните отминали,
рибарят и мрежата, пълна с мечти.
Едва си отишла нощта, той е тука. ...