Ако някога с тебе се срещнем
с остарели погледи, с влажни очи,
с надежда ръце ще протегнем ли!?
Аз за твойта, ти за мойта любов отпреди.
Ако някога с тебе се стрещнем, нека ...
Не ме съди за детските постъпки,
за грешките, за чувствата ми и за обичта,
защото зная, че не мога да те върна,
щом сърцето ти за мене е заключена врата.
Не ме съди за грубия ми тон, ...
Despina Vandi-Maska
Mi se gelai agapi mou i maska pou forao
Ke mi zilevis pou me vlepis na hamogelao
Giati den ksereis kathe mera ti stavro sikono
Den kseris poso akriva to gelio afto plirono ...
Natasha St. Pier - Tu Trouveras...
Comme tout le monde j'ai mes défauts
J'ai pas toujours les mots qu'il faut
Mais si tu lis entre les lignes
Tu trouveras dans mes chansons ...
На вилата - жената и децата.
Микрорайонът стяга уикенд.
Аз - в къщи, щото дробът нещо стяга.
Стоя си трезвен, мрачен и смутен.
Внезапно от балкона влиза дама, ...
ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се ст ...
Единствен ти се спираш да четеш
тез думи първолашки наредени, недодялани.
Ала да насърчаваш ти не щеш да спреш -
от солидарност пращаш думи избродирани.
Че твоето перо като длето ...
В душата ми живеят две жени...
В душата ми живеят две жени -
едната мила, другата жестока...
Лъжата ти отровна ме рани -
една да тръгна в повече посоки. ...
Безцветен и плосък, рекламно тотален
по американски тертип,
стерилен, реален, забързан, канален
с душица - компютърен чип,
закусва набързо със два-три живота, ...
Правя нещо, завързвам спомен, мост откривам.
Кръгове променям, прескачам и заснемам.
Синьо цвете, малка стая.
Обща форма, смях в безкрая.
Камък хвърлен, дни търкаля. ...
Рада премести сандъка от лявото си рамо на дясното, попрепъна се, изправи сгърчената си от годините снага, колкото можа, и бавно тръгна пак. „Колко е тежък, Боже!” – прекръсти се наум, щото ръцете ù бяха заети да придържат товара, но се надяваше Бог да ù прости.
Взе да мръква, а селото още беше дале ...
Свръх дозата почти бе завършила започнатото, оставаха броени минути до края. Безпомощото му тяло отдавна не бе помръдвало, само очите му мърдаха едва-едва. За секунди стаята се оглуши от женски писък, очите му се обърнаха по посока на писъка, за момент видя как майка му се свлича до изтръпналото му ...
В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози ...