Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.

Гледаш ме с пренебрежение в очите, с отвращение. Този пламък, който гори... нима е омраза?
Кълнеш ме, заричаш се, заплашваш. Звукът от шамарите отеква в празната стая. Виковете се удрят в мен като камшици. Свивам се в ъгъла на кълбо. Нямам сили да заплача.
Мразиш в мен нещата, които ненавиждаш в себ ...

Притихвам сама в тъмен ъгъл,
където лъч дори не стига,
опитвам се да търся, а вече ти си тръгнал
и тишина мисълта ми спира.
Тече на времето красотата, ...

- Да играем на "Мълчанка" - предложи Сянка.
- Скукааа - махна с лапа Ко Та Рак. - Правили сме го!
- Тогава не играехме - уточни Но Щен Вълк. - А провеждахме експеримент.
- Хайде - каза сянката. - Който проговори, шамар ще го събори.
- Едно, две... - започна да брои вълкът, но котакът го прекъсна с д ...

Обичам те.
И така дойде денят, в който го признах. Пред себе си, пред него, пред света. Исках да изляза на улицата и да крещя „Обичам, Обичам, Обичам”. Бях щастлива, обичах, отново, по начин непознат за мен. Беше като бриз през топлия летен ден, беше леко, красиво и нужно. Аз го обичах, точно това с ...

Не бях докосвал пияното от години.
Изведнъж, като че ли изгубих онова желание, което ме караше да свиря. Винаги съм избягвал да говоря за това и до днес не мога да разбера защо. Когато бях малък, още в детската градина майка ми казваше, че съм бил музикант по душа. Тогава си спомням как вземах две п ...

Случайно, незнайно,
превратно.
Сълзливо, свенливо,
понятно.
Потайно, омайно, ...

Нашата среща
без време, кармична
промени сякаш
съдбата безлична...
Аз - пак сама, ...

Прегръдките ми те топлят,
за да се усещаш
обичан и значим.
Помагам ти, без да си се
и опитал да ме помолиш. ...

Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.
Сам и отчужден ти не би живял, ...

Любовта ме събуди тази сутрин.
Поръси ме с мисли за теб.
Отворих очи и стана ми ясно -
ти си близо, а уж толкоз далеч.
Протегнах ръка и слънцето фраснах, ...

Филм
Кратка премиерска реч,
от реалността далеч,
но пък затова
с хубави слова, ...

Беше нощ гореща.
Телефонът ми стоеше отсрeща.
Изведнъж светна, зазвъня.
Номер непознат беше това...
... ...

Коси разпускам
и като водопади се разливат,
устремена в танц се впускам -
сбогом, феерична тишина...
Днес танцувам за живота, ...

История за краля
Подхлъзнал се от сребърната кула,
кралят падна в нейното подножие.
А придворните, вика му чули,
радостни надничаха от ложите. ...

Ван Гог
Чудесен ли е слънчогледовият изгрев?
Ван Гог... приживе скъса струните със света,
чаша абсент изпи,
остави ни в наследство ...

Когато съм сама
ей тъй, с тишината,
и мисля за вечните неща -
какво ще оставя
аз на земята? ...

На август последните дни:
в стомаха - тръпки,
земята - смачкана,
във дните - вятър,
жега през нощта... ...

Беше жътвена вечер. Горещо, потно, безветрието доведе задух. Някой е бил упорит. Реколтата се ширеше богато. Лунният сърп, изкусно подострен, режеше всичко в погледа. Лято е. Нека да има.
Усещах житото, узряло в ръцето му - на работника, който щеше да го пожъне на един дъх, после на втори, на трети, ...

Смъртта предрича! Да ме има!
Животът стене. Да обичам?
В сърцето ми е безпощадна зима.
Смъртта предрича - като вятъра
безкрили да сме, ...

Има едно дете,
мама и тати си няма.
То бързо расте,
отглежда го неговата баба.
На женицата трудно ù е, ...

Между песен на птици
и вой на вълци
избирам плача на луната

С пресъхнали устни,
моли за капчица вода,
безсилна е, без власт,
крещяща в самотата с уморен, жаден глас.
Заравя лицето си, ...

Че като ревна
онова ми ти небе!...
Че като плисна!...
От раззиналата му паст
като глисти ...

Пътник
Изрита ли те твоята любов?
Не си отивай! Влез и разкажи!
След този тъжен послеслов
изтрий сълзите... Брат - режи! ...

Не се забравят устните, които
ти неведнъж до болка си копнял,
копнял си ги безброй, милиони пъти
и още толкова ги би желал.
Би сторил лудост, много даже, ...

СМЪРТТА НА ДУМИТЕ
История­та недвус­мислено доказва, че всички об­ществени трусове, съпроводени с неуредици, глад и раз­руха, много бързо отек­ват в реал­ния живот, докато културните сривове се проявяват едва десетилетия по-късно. Отличителна черта на такива преходни периоди е сатанинското желание з ...

Измина месец и два, и три,
така бързо изминаха - като миг,
но болката в нас все така гори
заради теб, приятелю добри!
И всяка нощ аз си казвам: ...

Гълъб един често сменял гнездата.
Казвал : "Миришат, не мога така!"
И бягал неистово, търсейки друго,
следващо свое щастливо гнездо.
Минавало време, а той все не спирал ...

Нещо гърдите притиска,
да крещя пред света ми се иска...
Без трепет в гласа си да кажа,
на всички души да покажа...
... че обичам те тайно от толкова време... ...

Аз днес ще пея с птиците...
Отдавна чакано за мен,
жадувано вълнение.
Крилата, дето шиех от години -
готови са... ...

Как
проблясват
и жарят
очите ти...
Разсъбличат ме. ...

Жена копае в градината.
Заравя нозете си -
сякаш сама се посажда.
Пристъпя. Остава леха
с ямки, където са били нозете. ...

По пиенето ни ще ни познаете
Моля, да не се чете от:
- феминистки и женомразци;
- хора с лесно ранимо его;
- хора без чувство за хумор ...

И не ми трябва изобщо надежда,
лъжа е, че тя последна остава.
Защото за нас всичко се свежда
до лудост и пълна забрава.
Аз, когато си тръгнах, измамих ...

имам секс в главата
имаш пръст в устата
гледам
галя
пипам ...

ОТ ЧАТА
Отстъпих те, защото искаш.
Празната надежда те държи.
И тлее болката, и стиска
от твоите безсмислени лъжи. ...

Преди множество лета в градчето „Ne me dis pas”*
братя Елиен и Жулиен живели в тираничен плен.
Делели сляпата съдба, изродени от дяволска ръка,
облечени в „горящата искра” - водела ги участ зла.
Туй, що докосвали – на мига – отивало при пепелта, ...