Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,
но няма кой да им се призове.
Без глас, самотни, ...

НАСТРОЕНИЕ
Доволните не ще ме разберат –
невкусили приумиците на пороя,
на вятъра внезапната тъга,
на дръзката любов отровата. ...

СПОЛУКА
В съня ми, татко, пак дойде.
Ти никога не ме напусна.
Усмихна се и в детството ме върна,
когато аз, на твойте колене, ...

Не чувате ли?
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания.Сърцето ми изтръпнало се свива. ...

Тази нощ
звезден дъжд ще вали.
Персеидите -
синкаво-бели въздишки -
ще кръстосват небето. ...

ТЕЛЕФОНЪТ
Телефонът мълчи. Телефонът бръмчи.
Как стоиш онемял? Вцепенил си се цял.
За това ли стоиш? Да ме дразниш ли ти?
Искам сини очи и лазурни вълни ...

Животът ги издигна с титла "цар"
в завéт от позлатено слово -
един невероятен дар,
от който всеки възгордя се много.
Крака изтриха в чистия килим, ...

НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ
Тити качи отпуснатото си тяло в сивия спортен “Хюндай”, подарък от баща му, и потегли по пътеката. Понякога имаше усещането, че оградата на тази къща е висока сто метра.
Металната врата се отвори, за да изхвръкне през нея колата на кривия, неоправен път, след това се затвори.
Целия ...

Величайте Бога,
чеда млади и стари,
молете се Нему за прошка,
за мир, здраве и благоденствие.
Пейте песните Му, ...

Защо получи се така, защо боли от любовта?
Пак съм сама в нощта и пак не спя!
И оставам с мисълта, че утре пак ще съм сама... И че те няма!
Защо щастието при тебе долетя?
Защо всичко е било лъжа, пълна с надежди и с бесмислени обещания? ...

ЛЯТОТО КАТО МЕТАФОРА
Зад всяка истина се прокрадва тъга. Навън цветовете се сменят и първото жълто листо, което срещам на тротоара носи със себе си настроение. Ако сезоните изразяват душевни състояния, то краят на лятото е някакъв вид умиране. Вече усещам, как там, някъде между жълтеещите клони наде ...

Под дъжд от падащи звезди
днес “Добър вечер” ще ти кажа.
Побързай, нещо намисли,
а после аз ще ти разкажа
как в много вечери преди ...

Гълъбе, сиви гълъбе,
дето си, обади ми се,
че няма песен без тебе,
че няма радост за мене,
сърце ми плаче без обич, ...

Ти си сковал в бетонната си гръд
огромна пропаст, лабиринт от знаци.
Сред шумовете на забързания ден,
под смог се крият зъбите ти страшни.
В нощта бездънна, осветен с неон ...

Измамно утро, ти недей пристига,
политнало върху облаци - мечта,
която се опитва да разходи
сърцето ми сред хорска суета!
Недей пристига, още малко ...

Пак от болка съм ранен,
давещ се сам в собствен мрак,
вътре в мене нещо пари,
в душата ми - милиони твари.
Два живота вътре в мен, ...

Гледам те! Но не заради тебе.
Гледам те, но не както сега,
а както вятърът, когато тръгнал бе
да дири себе си в листа.
Гледам те! Но не както другите. ...

Защото те обичам!
Дали има нещо, което чиста любов да наричам?
Защо чувам само "Обичам те, защото...", а не "Защото те обичам!"
Към изход тичам през тунел безкраен,
причината е той - все така потаен! ...

Морето повика ме в своите прегръдки,
погали ме нежно, с вълна ме покри...
На ситния пясък, изпълнен с черупки,
с гласа на прибоя ми тихо шепти...
Във него луната се вечно оглежда, ...

Обичам те, крещя,
твоето име зова,
но теб те няма
и попаднах в дълбока яма -
изгубих и тя те изтръгна от мен, ...

Спомен ли си само или още те обичам?
Как във всяко малко нещо
част от теб откривам?
Само за секунда исках да те видя,
да почувствам твойта топлина, ...

Пристъпвам в храма , плахо и на пръсти...
С респект от полъха на тази висша Сила...
С върха на пръстите се кръстя
и приближавам до горящото кандило.
Поглеждам Майката Света отсреща ...

Не може в този миг аз да живея
с мъката и тревогата по теб!
А ти със лъчезарната усмивка
да се разхождаш по света.
Не може вечно аз в тъга да живея - ...

Аз съм любовта
Не ме търси в сметта на суетата,
погубен от фалшиви чувства и лъжливи обещания.
Не ме търси, обречена на самотата
или погубена в далечни заклинания. ...

[Част 1: В търсене]
Животът ни е водопад.
Търсим извор,
но не гледаме назад.
Умирайки в надежди, търсим път. ...

Залата във величествената каменна сграда на Градската библиотека e с амфитеатрално разположение. "Като трап" - определи я актрисата, която чете разказчетата, написани от жени. (Тези от автори мъже естествено ги четеше мъж). Иначе обстановката беше много приятна. Публиката - не многобройна. Водещата ...

ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Настъпваше топлата московска нощ, а наоколо е светло. Небето беше с цвят на портокал, а сенките към основите на сградите се обливаха в ултрамарин.
Белоруската гара! Ескалаторът ме изхвърли от змийското си тяло. Краката се понесоха към автобусната спирка. А там “очеред”, ред не като нашия ...

"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо до Безсмъртната Любима". Аз започвам така моя разговор със сърцето ми.
Ш-ш-ш, тихо, мое сърце! Недей да ми говориш. Усещам как се чувстваш. Не искам да ми разказваш пак колко си самотно. Не желая да знам колко уморено и ...

Докосвам тишината
с пръсти от коприна.
Виждам в тъмнината
искрящото ти име.
Черен като дявол, ...