Не ме гледай така, момче –
необикновена съм.
Обичта ти ме е създала.
Пролет съм през есента
и през зимата - лято. ...

Juan Gabriel - Yo te recuerdo
Sabes amor, nunca te he olvidado,
Te recuerdo a cada noche,
Te recuerdo en cada estrella que siempre aparece.
Sabes amor, siempre te he recordado y te miro en cada flor, ...

Тръгна си неочаквано,
както и неочаквано се появи.
Остави едно сърце в лед сковано
в мъка, жал и печал да скърби.
Стихии бушуват, огньове горят, ...

Този вятър беше подхванал и Павлето.
Наближаваше Андреев ден - 30 ноември. Приемаше се като начало на зимния цикъл. От него денят започваше да расте колкото едно просено зърно.
Момчето забърза по калдъръмената улица.
Тази вечер стрина Стефана - майка му, беше сложила върху огъня в камината да къкри ...

Връзки.
Скайпове, лица, адреси,
намерения и интереси.
Дай сега да се намесим
в личните хави. ...

Плача! - е новото ми аз
или познатото от вчера.
Аз вечно страдам,
правя драма
все не зная – ...

Помня я София - вой на сирени
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби, ...

БЯГСТВО
Аз днес ще си отида,
но ще открадна краткия ти сън
и винаги след мен ще тичаш,
погълнат от идеали и мечти. ...

... И клоните ми да се влеят във калта,
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо. ...

Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив... ...

Ела ме вземи -
там, при звездите,
където няма тъга...
Ела, прегърни ме,
при теб да се сгуша - ...

Някой кара в дъжда,
просто ей така,
през локвите минава
и следи оставя,
и, макар хлъзгав да е този път, ...

Ще се затворя в теб,
в най-тъмното ти кътче -
надълбоко, да не ме достигаш!
Нали повика ме
и пожела да бъда с теб - ...

За теб, доскоро, много аз не знаех.
За теб и твойта личност властна.
За теб - човек, министър-председател.
За теб - човек от село, както аз.
Живот едничък ти живял си - ...

Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...

Магията на танца
Аз зная - танцът е магия,
отмора от натрупания стрес.
Грабва те в загадъчна стихия,
понася те със истински финес. ...

Лъжовна вечер
Докато ни кърпи Времето, с любов едва ли ще ни утеши.
Надеждата понякога умира, а вярата перата ни руши.
А можехме да имаме простора, напук на всички студове,
но сигурност намираме - безкрила - в тесните ни светове. ...

Mary Digby - Feel
Feels like I spent all this time talking to walls
Feels like I gotta let go of the way it was before
Are your really there? Are you made of stone?
Am I talking to someone or am I here all alone ...

Спомен
Чувам вятъра отвън,
нашепващ в тишината.
Спомени за миналите дни,
малките деца не са както преди. ...

“Не си отивай”
Не си отивай. Искам те до мен.
Близичко или далеко,
да те чувствам всеки ден.
Не си отивай, трябваш ми сега! ...

Сънувах сладък сън:
спънах се от пън,
паднах върху клон,
спуках силикон.
Станах рязко от кревата. ...

За миг светът се срина изумен.
Кула пясъчна в дланта се пръсна.
Слънцето изчезна. Вятърът студен
развихри се. Аязмото пресъхна.
Вопли тежки. После... тишина. ...

Меко,
като кожата ù,
като блясъка в очите ù,
като допира до гърдите ù,
като гъделичкането на дъха ù. ...

В нощите, в които
сънят ми закъснял
не идва да ме гушне
в топлия си шал,
не идва да ме вземе ...

Не ме пробуждай, самота -
със теб съм в твоята обител.
Недей да ме целуваш със тъга -
от нея трудно дишам.
С тихи стъпки ангел ми прати - ...

ДУШАТА МИ...
Душата ми е птица уморена,
забравила е вече да лети.
Душата ми от болка е сломена.
Не казвай нищо - замълчи! ...

Никого не търся,
без звезда се скитам.
Из пътя безкраен
като лодка залитам...
Без цел и посока - ...

Прозорец към света за мене са очите твои. Когато ме погледнеш с тез очи, пращаш ме в света на най-прекрасните мечти. Мечтая да живея в свят,
пълен с цветя красиви, които на теб да подаря.
За да видя отново най-прекрасните очи - щастливи. Отворени прозорци към света на любовта.

Аз не че го искам,
то трябва!
По мъжки зъби ще стискам,
нека всичко бързо минава.
Първо минута мълчание, ...

Живот ли е? Или комедия?
Ужасно правдива пародия
на лошо прикрита трагедия,
съвършено фалшива мелодия?
Нима сме безгласни актьори, ...

Умората в душата се просмуква,
отронва тихо златни листи,
как бързо вятърът отвя мечтите
и днес сърцето ми на тъжен стон прилича.
Усмивката-наивница ...

Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен, ...

'Трясък'
Силен трясък разкъса тишината,
разцепи на парченца душата.
Вик от безкрая донесе
и сърцето ми на тебе поднесе. ...

Трева пожълтяла, но красива.
Гора смълчана, но щастлива.
Път криволичещ, но желан.
Земята излъчва надежда за нас,
ако повярваме в тревите и горите, ...

Причината
на Юлиян
По пътя между сътворението и сега
се срещнахме -
с две римски имена. ...

На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...
На пътя ми подложил си отрано крак, ...

Ако някой ден животът свърши
и заклещи болка в ледени криле,
знай, щастието не ще приключи
с вопъла на плачещо дете.
Обичай с болка в очите, ...