27.07.2009
По стъпките на мрака те догоних,
а устните ти запечатах с целувка.
И две сълзи за себе си отроних,
защото утре ще ме замениш с друга! ...

Тъгата капе върху мене
на капки ситни, но тежи
и радостта ми иска да отнеме,
пробутва ми безброй лъжи.
Не зная вече на какво да вярвам - ...

Той бе музикант,
а тя - самотно сираче.
Той казва се Кенан,
Ламиа все за него плаче.
Тайно обичаха се те, ...

Предадох ти се доброволно,
защото исках да бъда прегърната.
Като ваза, която иска да бъде напълнена.
Като рамо, което трябва да бъде загърнато.
Като устни, които чакат да бъдат погълнати. ...

Дълго, дълго
трупам онзи пясъчен замък
И... почти да му придам
завършен вид,
го отнася онази вода, ...

Прогоря хоризонтът. Денят се стопи
и се разтече по скулите залезно.
Оранжеви пламъци облизват плътта
и оставят знаци за следване,
а в очите се раждат ярки звезди. ...

Ще свърши всичко между нас.
Ще свърши.
И без вини, все някой час
ще свърши.
Ще дирим в някоя гора ...

На заем
На заем сърце ми дай
и спокойствие,
и блага дума.
На заем ръце ми дай - ...

Има дни,
объркани, кошмарни...
Облак черен
слънцето изнудва.
Вятърът, ...

Красив е животът, когато обичаш,
сърцето ти пее, душата ти пее,
щастлив си, от радост не ходиш, а тичаш,
лицето ти свети, усмивката грее...
Красив е животът, щом ти си обичан ...

Работя по текста. Дано съм се справил с музиката.

Препускат коне в съня ми
копитените мисли за теб
няма кой да обязди

Някак спирката търкаляше деня!
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да ...

Разбий душата ми! Кристални стърготини
ще литнат в миг към синьото небе...
Ще мине ден, а може би години,
тя да те търси няма да се спре.
Сама – разкъсана и жалка - ...

Затворих очи, вътре в себе си вникнах,
капака на душата си полека вдигнах.
Тихо се промъкнах в този друг свят,
но вместо свят, открих черния цвят.
За малко не пропаднах в яма тъмна. ...

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЛИЧНОСТТА
Всяка човешка общност, независимо дали е религиозна или политическа, винаги си създава норми на поведение, които пряко или косвено ограничават отделния човек и то винаги в името на неговото спасение.
Откакто свят светува личността бива постоянно "спасявана" от пълководци, ...

Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден. ...

Под жълтите лъчи на слънцето
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно ...

Час след полунощ...
Телефонът звъни.
Не съм те чувала от седмици, а ти ми задаваш въпрос, който не съм очаквала в този момент.
Не съм очаквала да те интересува.
- Има ли друг? ...

Никълъс реши да започне отдалече:
- Мелани, имаме голяма нужда от помощта ти!
- Отчаяна нужда... - промърмори Хенри.
Другият го погледна косо:
- Винаги си уцелвал в десятката, Хенри – и отново се обърна към Мелани Хънт – Да, отчаяно се нуждаем от помощта ти! ...

Сега, когато теб те няма,
какво ще правя аз сама?
Остави ти в сърцето рана,
болка в детската душа.
Сега, когато си далече, ...

Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...

Паметниците на загиналите за Родината във войните - те са навсякъде. Във всеки град - малък или голям. Във всяко село. На някои от тях има увехнали цветя на признателност, на други няма. Някои са поддържани, други са занемарени, обрасли в трева, надраскани с неприлични надписи - дори изпочупени. Все ...

Негодна съм за този свят.
Зад всяка дума моя,
зад всеки жест
едната истина стои.
И нищо не успя да промени ...

единственото спасение е
Куба и тотото
ако има достатъчно лайм
направи ми кайпириня
нищо че не я понасям ...

Залюби ме Змей.
Ами сега? Взе всяка нощ да ме посещава, да ми се врича в любов и да ме моли да му пристана.
Залинях. От ден на ден силите ми намаляваха. Но аз се заклех никога да не се влюбя в него.
По тази причина взех да питам и разпитвам как да се отърва. А Змеят не престана да идва, през час да ...

Носталгично от съня
Часът е три,
София спи,
а аз по Витошка
самотен се разхождам... ...

В събота в десет часа със Симчо вече сме на водохващането на Видима. Оставяме колата на паркинга, където има стълпотворение от желаeщи да се пробват в туристическото поприще, раниците на гърба и по стръмната и камениста пътека през гората излизаме на 1500 м.н.в. На хижа Плевен. Това ни коства един ч ...

О, Боже!
Ти
ме спря!
Протегна длан.
След толкова години - ...

Утрото леко очите отвори,
поизтегна се, тихо промърка,
Стана.
И покани слънце на гости.
Слънчо златна наметка си сложи, ...

Оставете ме сам.
Вземете си думите, вятъра.
Оставете ме,
дрипаво чучело есен
в празна градина. ...

Тази нощ ще се обеся.
Избрал съм и есенното дърво,
на което да посрещна зимата.
И там ще си вися, кълван от птиците,
които във косата ми гнездо ще свият. ...

Някъде далече, далече живяло племето уху. Вождът му Рал управлявал с вещината на опитен пълководец, но замъгленото му от алчност съзнание го превърнало в копнеещ само за богатства човек. Хората от племето знаели, че всеки опит да се опълчат срещу него свършвал с кръвопролитие. Ето защо, изпълнени съ ...

Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет. ...

Няма ме...
търси ме някъде в пространството... Там, където попадат хора като мен - без мечти.
Без мечти за щастие, без онези детски мечти да бягаш бос в полето със сламена шапка и скъсани дрешки.
Без мечти за любов, без онзи трепет, когато за пръв път усетиш майчината ласка и бащината подкрепа...
Бе ...

Безпорядък
Тежък въздух
Тъмни мисли
И екран
Концертът свърши ...

Протегнах си ръцете,
побегнах, да настигна ветровете!
А те от мен се скриха
сред на тиха пролет из листята!
Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това - ...