Друг живот
Заедно… Не ни бе отредено! Това беше нашата присъда! Отчуждени… Далеч един от друг и само болезнените спомени да напомнят за неизживени мигове.
Ти бе моята болест… моята карма… ти си бе моята любов! Много изречени и неизречени думи, много постъпки неопровергани, много сълзи и надежди… мно ...

Изборът е символ на свободата. Дълбоко в нас е заложена жаждата и необходимостта от независимост.
Когато правим избор винаги е добре да се проследи логиката на нашите въжделения и позиции, за да можем да сме по-близо до целта.
За да съумеем да използваме правото си на избор са важни външните фактори ...

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

През стихии и бури влюбена минах
за срещата наша... съдбовна ли бе?
Капчици дъжд в ръчичката сбирах
да пречистя очите ти… малко поне!
Усещах я, сякаш зад мене вървеше, ...

Аз днес съм страшно непотребна
(отдавна, мисля, съм така)
рисувам изгрева, той сиво ме поглъща,
изгарям жадна, дайте ми вода...
Гърба си малко да изправя, ...

Размазани, разтягащи стени,
очи червени, гледащи встрани.
Крака - не се чувстват на земята,
нищо не си спомняш от нещата
що вечерта си сторил в тъмнина, ...

***
Колко лесно е да кажеш на някого: "Обичам те..."
и колко лесно е след това да го излъжеш.
Колко лесно думите изричат се
и до колко истина ще бъдат. ...

Чрез теб аз обичта познах -
аз вкусих този сладък сън...
Ти бе за грешния монах
вратичка свидна към света навън!
Обрасла буйно с рози и бръшлян, ...

Пупрайх са
Мислех, чи пишъ
щу годе дубре,
‘мъ май чи издишъм
и знам ут къде. ...

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

Ще те приема®
Ще те приема дори
след хиляда лъжи!
След самотните нощи
аз очаквам те още! ...

До мене си! Пак усещам любовта!
Щом си близо ти, няма друга истина!
Невъзможно е да има мъка по света,
щом до днес със теб не съм изпитала!
Изгрее ли слънцето, това не е ден! ...

Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...

Очите, улиците и дърветата
посегнаха да ме прегърнат.
Изкряска птица.
Бездомно куче вдигна крак.
За всеки от нас си отива, ...

Странно пустинна -
търся оазис.
Бисерни капки.
Луд вятър.
Жадни за обич - ...

Родих се самотен
теб те нямаше
майка ми бе само
изход от ситуацията

Не съм за тук,
не се намирам там,
където ми се иска.
Живот в боклук,
общество, градящо се ...

СВЕЩНИК
От бялозърнест мрамор –
греят хиляди кристали.
Изваях свещник в храма,
някой свещи да запали. ...

Фалш -
разтопено злато -
и вик -
огрял безкрая,
светъл лъч, ...

На Празника ти всички долетяха:
оси, пчели и пъстри пеперуди...
И всяка под сиротната ти стряха
у тебе свидни спомени събуди.
Познаваха те влюбен и безпътен. ...

Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...

Тръпна от свежест-
без отговор съм - даже
без дъх съм... и
крача насън...
Литнала снежинка ...

За това да говорим вече е време -
то не е сън, не е и мираж.
Опашка от скелети по сцената дреме,
еталон е поднесен - ако щеш го изяш!
Видът му`плаши и някак подтиска. ...

Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!? ...

Сърцето ми бие,
за да живея
с мисли неспиращи за теб.
В стремежите
да изживея живота си - ...

В джоба си те нося, против уроки.
В тайна гънка - за късмет петаче.
Слънчева прогноза си ми тутакси,
щом дъждът в очите ми заплаче.
Дето и да тръгна, без значение, ...

Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...

Ръцете му са спуснати надолу,
кръв капе по свещената земя.
Отгоре гледат хребетите черни,
орел се спуска, търси светлина..
Очите леко е притворил, ...

Очите ти блестят опасно,
изгарят нежно всичко в мене.
Отрязваш пътя ми за бягство.
Да дишам не остава време.
Ръцете ти измамно са горещи - ...

Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...