My Love
An empty street,
An empty house,
A hole inside my heart...
I`m all alone, the rooms are getting smaller. ...

Ben, the two of us need look no more
We both found what we were looking for
With a friend to call my own
I'll never be alone
And you, my friend, will see ...

Тук и Cега
Пак събуждам се на сън
и отново съм навън,
дали съм аз снимка с номер във анфас,
объркан ум във мен крещи, ...

Beautiful soul
Jesse McCartney
I don't want another pretty face
I don't want just anyone to hold
I don't want my love to go to waste ...

You would have loved this
The winter left her blanket here this morning
A soft and gentle coverlet of white
Unfolded in the shadows of the dawn
It Sparkled in the early morning light ...

Хората край нас шушукат днес
и навярно смятат ме за смешен.
Слепи и без никакъв финес,
хората край нас шушукат днес --
те заключени са в стар кафез! ...

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...

Тя е твърда
в очите хорски
и в неговите дори.
С волева маска през деня,
а вечерта - ...

Представяш ли си всяка вечер
как ме прегръщаш и, увлечен,
гледаш звездите, луната,
близо са морето, планината.
Представяш ли си - аз и ти ...

Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...

Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...
Не виждаме кристала у дома си, ...

Евнух
На пост в харем нещастен тип,
с ветрило и забрадка.
Не виждал нивга птичи грип,
но със умряла патка. ...

Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха ...

Какво, ако кажа, че те обичам?
Нима има смисъл повече да отричам?
Какво, ако животът продължава?
Какво, ако едничка самотата с мен остава?
Какво, ако от щастието бягам? ...

* * *
Светкавица разцепи небето,
разряза със гръм планината,
буря сгърчи моретата,
вятър разкъса платната. ...

Душата ми варварска
нощем танцува
с табуни от луди коне.
Очите ти дяволски
с нея пируват ...

Чертаем в линии кардиограма
ритъма на нашите сърца,
ту тук сме, ту ни няма,
ту симфония е, ту космична тишина.
Когато е симфония, откривам ...

Нима не стига туй, че те жадувам,
че искам да те пия ден и нощ,
че в сънищата си към тебе плувам
срещу вълни с огромна мощ?
Нима не стига туй, че те обичам, ...

За поезия душата пак крещи,
за стих, наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта, ...

Когато натрупат над мене пръстта
и спре да се бори сърцето.
Когато роднини и чужди с тъга
си тръгнат към домовете.
Тогава на гроба ми ти застани ...

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.
И там, сред тълпата, лежа вече цяла година, ...

Спасявам времето или то у мен пропада,
пропускам стъпки в гъстата мъгла.
Пилея с шепи светулки до забрава,
отнасям в себе си и мъничко тъга.
Безценно става всичко във живота, ...

Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...

(посветено на Вилдан Сами Сефер)
Изборите отминаха.
Слава Богу, няма да гледаме вече политици с големи брадви. Нито пък ужасяващи клипове, тип "трансформер". Мина голямата суетня, мина и еуфорията. Сега започва истинската работа.
Нечувана избирателна активност...
Много от гражданите, както винаги, г ...

Драсканици
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви... ...

Виждали ли сте, поети,
като факел стих да свети?
Имам аз една поема -
цели три листА заема!
Снощи щом угасна тока ...

Когато е с теб,
е малка и пълна.
Усмихват се в нея
десетки слънца.
Но щом е далеко, ...

Казах ти "успех",
да те прегърна не посмях,
но в мен е твоят образ,
а около мен е звънкия ти смях.
Ти имаше любимо момиче, ...

След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...

Наранена играчка в нечии ръце,
душа празна - без облик, без стил.
Невинно, уплашено бледо дете,
защо ли животът така е решил?
Грях, болка, тъга и сълзи, ...