Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още... ...

когато си тръгна
в онзи мартенски ден
аз си помислих
че ще загина
и не дъжд - с олово ...

"Две кисели млека" на ki4erini ме наведе на мисълта да кача това парче. Хаха, музиката, която правехме през 90-те:)) Ами да, тази песен е от 91-ва, тогава имах група и дънехме здрав метъл, но се раждаха и такива композиции. Качеството на записа не е блестящо, но в крайна сметка е записвано в стая и ...

Съществуват
във високото,
лутащи се образи,
(понякога лица),
болки, ...

„И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!
И съжалявам,че останах жив!”
Христо Фотев ...

ЕДНА МЕЧТА
Аз исках да те видя и разбрах,
че съм избрала своя път.
Харесвам те! Желая те, но не е грях -
аз не стоя на кръстопът! ...

Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...

Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...

Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...

***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя. ...

Мога да обичам, не мога да ревнувам,
не искам да се вричам и на тъмничар с окови да приличам.
Искам просто да обичам, да се смея и да пея,
за слънцето и радостта да живея,
луната да е спътник в моите нощи ...

Поука и мерило...
Беда грози живота,
а как ли я зовем?!?
Допускаме я тихо,
съзнателно съвсем... ...

Ако всичко свърши, ще ме потърсиш ли?
Някъде, където ще съм само аз?
Ще ме догониш ли, ако пожелая да избягам?
Ще ме спреш ли, ако тръгна забързана?
Ще ме спреш ли? ...

Обичаш грешния човек.
Пропадаш с него бавно.
Заедно ще намерим лек,
за да останат спомените само.
Няма да се меся в битките ти, ...

Защо овчар не станах,
овчици да паса,
та агънце отбрано
дома да отнеса?
Как щях да си го пекна ...

Животът ни
поднася изненади,
от тези,
бъркащи с ръжен в душите.
Предателства ...

Тревите ме очакваха.
След всяка стъпка
се изправяха
с цветни очи
на омагьосана пролет. ...

Без и със
Категорични противоположности в цялото,
но мислим, че имаме просто различна любов.
Пилеем мечтите, копнеем по бялото,
а после ридаем... над един послеслов. ...

Обрече ме на себе си завинаги.
Как окова очите ми, сърцето ми,
ръцете ми, във тъмното изстинали?
Душата ми заключи някак в себе си.
А тази безнадеждност пред вратата ми ...

Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвя ...