По пътя карат горди и безстрашни...
Със книжка в джоба някъде от вчера...
И без да осъзнават, са опасни,
и често не успяват "за вечеря"...
Свистят спирачки, мокро е навън ...

Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си ...

Щастлива съдба
Родена съм в земя прекрасна
под най-щастливата звезда.
Орисница дошла вълшебна,
предрекла моята съдба. ...

Къде си, обич моя?
Къде си ти сега?
Не ме оставяй
като скитница
сама в нощта! ...

Чувам, когато не искам…
Усещам без да искам…
Думи безчет
и чувства подред.
Мисли летят… ...

РАВНОСМЕТКА
Годините с мене бавно стареят.
Срутиха се пясъчни замъци.
За кораб с алени платна копнея.
Любовта ме изгаря в пламъци. ...

Превземаш ме. Нищо без да искаш.
Демон. Без капчица душа.
Опасявам се, че всъщност ме закриляш.
Пазиш ме, да не вкуся любовта
Изстискваш, всяка радост от мене. ...

Пролет е!
Виж как се усмихва слънцето навън;
камбани медни бият радостен звън;
и цветята танцуват под ветреца тих;
пролетта прави човека щастлив. ...

Завой.
След него нова вяра.
Кацнал облак на един балкон...
Порой.
Тотална изневяра. ...

34.
Първата половина на третия ден се оказа почти приятна, като изключим лекия идеологически (иронично повдигане на вежди) сблъсък с Касим. Пък може би денят ми стана само субективно по-добър от това, че го цапардосах тоя по самоуверената физиономия... Веднага след малкото ни “семейно” скандалче пол ...

Върни се... Не!... Това не е героят!...
Недей да фъфлиш, ясно говори!...
Идеята за образа е моя...
Не казвай нищо... Бързо се върни!
Сега акцент... Метър не минавай... ...

Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.
Нима нощта, в която загадка се крие, ...

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!
Животът, животът ми е отнет ...

ВОЛНА
Препусках в небесния си свят,
в морави късах полски цвят,
омаяна от ефира в аромата,
аз пак въздигах се във небесата. ...

ПРОСТО МАРИЯ
Тази сила така ми е близка.
Няма шанс да изпаднеш в баналност.
Укротена, не ще те притиска
твойта зряла житейска реалност. ...

В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...

Откъснат повей от тъжен есенен вятър,
се докосна до власинките на летаргичната ми същност...
Освободи се от клетката на клепача ми - сълза...
Сълзата капна върху подреденото платно на съдбата ми...
... потече и любовно потръпна... в красив акварел...

Сам си сменям чаршафите.
Няма кой да ми пали цигарите.
Чукам на дверите
и отговарям си: ”Да”.
Даже в питието ми няма лед да намерите, ...

Вътре
под пластове
илюзия
в последното
зрънце ...

Когато поклаща тревите
със бащино нежния дъх,
когато шепти и ги пита,
целувайки мекият мъх,
Когато дървета разклаща - ...

Защо не сме със теб маймунки,
за да не е съвсем просташко
да близна твоята муцунка,
а ти да вирнеш пък опашка?
Защо не сме със теб чакали, ...

КРАСОТА ИЛИ УМ
Красота изкусителна да предложа не мога.
Различна е много човешката хубост.
Друга сила имам, дарена от Бога,
но, вярвай, тя също довежда до лудост! ...

Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига. ...

Вода
Вещество без аромат,
нямащо дори и цвят,
но на всяка земна твар
то е пълен господар. ...

Вкъщи имам малко зайче,
пухкаво игриво байче!
Скача все насам-натам...
Ох, какво ли да му дам?
Де да знам какво яде!? ...

Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле мале, после като литна! ...

Старият барба в купето
е много пиян.
Старият барба
е счупил компаса.
Трака влакът. ...

Да изменям не исках, но така се получи...
Смел бях от виното. Мамеха ме ресници.
Беше мирис на лято. Беше мирис на случване,
а в градината бе Красота и пеещи птици.
Извини, но и аз се събудих в приказна вечер. ...

Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...

Не съм те канила!
Не те разбрах.
Защо дойде?
На прага ми –
несрета, боса. ...

Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със залязващото слънце, което ...

Всеки от нас е имал проблем, чиито решения са повече от едно, и вероятно всеки се е чудил по кой път да поеме, какво да прави оттук насетне. След като имаш няколко възможности, е хубаво да премислиш предимствата и недостатъците на всяка от тях, преди да направиш своя избор. Вероятността да тръгнеш п ...

Беше хубав пролетен ден, поредният от цяла седмица такива. В парка сутрин нямаше много хора, всеки крачеше към задълженията си, а пейките бяха самотни.
Всички бяха цветно боядисани, различни... като дъгата! И там, в ъгъла до шубрака, стоеше една тъжна и черна, единствената тъмна пейка. Момиче на тий ...

Още днес свиквам конгрес
на всички Баби Яги
от „Откровения”.
Така не може да продължава –
трябва да има ред. ...

Снегът
Преди колите да са минали
и начертали кални писти
снегът е бял като коприна,
като сълзица детска чист е. ...

Когато полудея някой ден,
ще видите, читатели любими,
какъв голям поет се крие в мен!
Калипсо само леко
да ми смигне ...