Колко бавно си тръгва нощта,
книга, спомен и хладна постеля,
сънища, вятър, сърдита Луна
и звездите, с които споделям...
Улична лампа намига с умора, ...

Преди да се прибере, Катя мина през салона за красота, за който имаше абонаментна карта. Беше толкова чест посетител, че ползваше отстъпки и въпреки това оставяше доста солидни суми. А днес трябваше да е перфектна. За времето, което имаше, мина доста процедури – почистване на лицето, маска, масаж, о ...

Браво, скъпи, ти успя!
Бог чу молитвите ми святи,
знаех, че ще е така,
гордея се със смелостта ти!
Готова съм за тебе, сине, ...

Приятелю, добре дошъл във храма на душата ми!
Не влизай още вътре... Послушай! Помълчи!
Ще чуеш вятъра как свири по стъклата ми
и писъка от много рани, болки и тъги...
Вратата бе заключена със много катинари, ...

Наздравица
Отлежало стогодишно вино,
тръгнало към мен от чернозема,
в тази нощ ще пием с тебе двама.
В тази нощ ще пием с тебе двама, ...

От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...

Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само ...

Вечерта ми стана
хубава от засмиването ми
с шумен глас -
весел от щастие,
когато си представих - ...

Лято! Жегата за пореден ден бе обхванала малкото градче, свито в полите на Беласица. Температурите бяха високи, от тези, които карат всяка жива твар да се крие в някоя сенчеста дупка. В града можеха да се срещнат само две неща, маранята и групичка хора. Тези безстрашни хора бяха туристи, тръгнали да ...

Не си ли искал да бъдеш дете,
да тичаш безволен, безвихрен,
да питаш със поглед наивен -
какво ме очаква в света?
Не си ли искал да бъдеш луна, ...

Сънят ми, този ненормалник,
лежеше си на синьото одеяло.
От мен избяга с утринта,
като бездомно псе, видяло своя образ
в дъно на кристална чаша. ...

Беше към 15 минути след полунощ. За някой милионен път слушах Saviour Machine и се чудех що за съвършенство е това то, музиката. Такава перфектна симфония от преливащи звуци, настроения, емоции, цветове... преминаващи един в друг по целия спектър на черното... О, не. Не. Не съм депресирана. Просто о ...

Богатства да затрупват ме - не искам!
Не искам и пари като река!
Омръзна ми безспир да утешавам
нещастници богати, без душа!
Потънали в охолства и наредби, ...

И ето, поредната безсънна нощ. Тя се въртеше в леглото си от около час или, може би, два?! Вече беше загубила представа за времето.
Искаше й се просто да заспи, защото й беше омръзнало от тези ужасни и тихи вечери, които само й напомняха колко сама се чувства.
Стана и започна да се разхожда из стаят ...

Ти не си нормална, ти си откачена,
през нощта си топла, през деня студена,
вчера флирт, а днеска няма даже здрасти,
аз дори не съм те провокирал,
а ти ме вкарваш в размисли и страсти. ...

Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми ...

Изцапах душата си с твоята кръв,
убивах те бавно, за да се предпазя...
Превърнал ме бе за другите в стръв,
пред сърцето ти скрито като червей да лазя...
Извадих очите ти, за да не виждат ...

Било отдавна непростимо
да си сред другите различен,
между тебе и звездите
да не признаваш властелин.
От древносттта такива хора ...

Секстина
В на Филип града, край широкия Хебър,
покрити са старите къщи с цветя.
А древната крепост в морето – Несебър –
която царе и царици видя, ...

И днеска искам аз
от Станин кладенец
вода да пия.
Лицето със роса
да си измия. ...

Вратата се отвори и прекъсна мислите ми. Някакъв младеж с гладко избръснати бузи и леко посмачкана прическа се промъкна през нея и ми се усмихна. Тази усмивка беше прекалено топла, за да мине за дежурен поздрав към съсед. Отвърнах с някаква гримаса, колкото да отбия номера и тъкмо щях да отклоня пог ...

Не зная как, но ми се иска
аз да те накарам да го проумееш!
Нещата в този живот, макар да зависят от нас,
не са толкова лесни, предсказуеми и прости.
Не зная как, но поне веднъж признай пред мен ...

Всичко, което не изричам,
таи се и тлее.
Всяка сълза, която не прелива,
подкопава и руши.
Всяка усмивка, зад устни прикрита, ...

Апартаментът
Родителите на Здравко с охота бяха приели неговата избраница. Вместо на име, обръщаха се към нея с „дъще”. Нямаха си дъщеричка, а братът на Здравко беше отишъл на гурбет в чужбина и дори за сватбата не можа да си дойде. Свилена още от първия ден ги нарече „майка” и „татко”, което ги тро ...

Тя по покриви вечно се скита
с разпилени коси, неприбрани
и звездици ù светят в очите
сякаш плуват в сълзи океани.
Тя е нежно тъкана от чувства - ...

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска д ...

Потъвам в очите ти - вълшебни езера,
"Красива си! "- шептят ми те,
преливащи от чистота.
От тях душата ти извира -
причудливо нежен водопад, ...

Не вижда утрото щасливо и засмяно -
човекът обречен е да бъде зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
И движат се високите тополи, ...

ФОРЬО
На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, ко ...

В живота смяна на сезони има,
редуват се горещо и студено,
но в нашите дни не идва зима,
да горим вечно ни е отредено.
Забрави всяка болка и тъга, ...

Постой...
дочуваш ли дъжда
и капките с любовен шепот,
и пламъчетата в смеха,
и полуделия ни трепет. ...

По повод тринадесет години от смъртта на Пророчицата
Тя излъчваше светлия свят със дихание.
Тук при нас, беше трудно за нея до болка.
Как се чувства – поиска ли някой да знае?
Всички чакаха всичко. Не искаха малко. ...

Как искам да не те познавах,
колко болка щях да си спестя,
ден след ден те опознавах
и бавно спирах да летя.
Как искам да не бях видяла ...

- Само не разбрах - мърмореше Сянка. - Защо трябва да записваме присъстващите?!
- За протокола и статистиката - отговори му Ко Та Рак. - За да се знае каква аудитория се интересува от фестивала.
- Ахам - кимна човекът. - А чия е тази идея?
- На премъдрия Реп - каза котакът.
- На Кух Че Реп значи - и ...