Някой грешно го нарисува!
Уж моя свят, моята стая.
Но сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!
Даже времето се обърка ...

Студ и тишина остана
в деня, във който мълчаливо тръгна,
за довиждане вдигна ръка
и бавно гръб обърна.
Тръгна, а една жена остава ...

Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи. ...

За Холокоста
И за малкото ми останали приятели:
Едно.
Всичките мършави
Си подадохме ръцете ...

(дует с Крисинцето)
Липсва ми времето, когато бях малък,
имах всичко, което ми бе нужно.
Сега, дори и да не мога да страдам,
щастието ми се вижда твърде чуждо. ...

Чакам да цъфнат люляците и пролетта да се напръска с любимия ми аромат. Чакам още щъркелите, че мартеницата обещава да виси на китката ми до лятото. Чакам да дойде Великден, че да замеся тестото за козунаците. Тази година за първи път ще ги меся сама.
Чакам да си взема изпитите, защото съм си обещал ...

Тичам. Животът ме гони до дупка.
Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.
Пътят неравен ме бави. Обичам
сутрин на пистата бързо да тичам.
Леко и бавно загрявам краката - ...

Когато си отиде, заваля.
И не престава. Дъжд ще ме удави.
Обидата в сърцето ми преля.
Не идва сън, не идва и забрава.
Не моля да се върнеш. Няма път ...

Не си ли се запитвал как стигнахме дотук?
Сякаш всичко заедно ний правихме напук
и заобичаха се нашите стеснителни души,
сляха се в дъга влюбените ни очи.
Знам, че често те ядосвам и обиждам, ...

Циркът свърши. Вратите съвсем се разчекват из пантите,
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.
Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите ...

Изгубила съм Вярата във себе си
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Изгаря ме неистово желание ...

Очакване
По паважите прашни на нашата обич
разхождам се всеки ден от години.
Понякога срещам познати спомени.
Усмихвам се мило, но още боли ме. ...

Над черешови градини
синя светлина приижда.
Устните ни неизстинали
и очите ни, невиждали
и сърцата ни простреляни ...

Сърцето ми в ритъм див заби...
Любов гореща с могъща сила ме обви...
Напълно животът ми се преобърна,
когато в него влезе ти...
С любов и нежност ме обгърна ...

Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...

Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...

Слънце - няма...
Купол млечна мъглина.
Чайки плисват въздуха с крила,
главата ми е тежка лампа,
а този облак - шапка! ...

Див повик! Крясък от страх! Вяра и Надежда за Обич!
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...

Обичам пролетта, когато
зората пуква сутрин рано.
Обичам лятото, когато
от слънчеви лъчи морето е обляно.
Зимата прекрасна, пухкавия сняг, ...

Красавицата - красива,
звярът - звяр,
и в двамата молитва
за любовен дар.
Красавицата - сива, ...

Фолклорна група "Иглика" - гр.Маджарово - 2007 година
ръководител: Румен Христов - Акордеон
Васко Спасов - Гъдулка
Вокали:
Станка Петрова ...

Солената целувка
Обичам те, слънчево лято,
ти докосваш мойте сетива,
сърцето ми с теб е слято,
дръпни неговите тетива. ...

Закачки
Младо хубаво момиче,
на четиридесет и три,
я се усмихни.
И това ти стига днес, ...

Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...

Бавно започвам да губя надежда.
Не вярвам
и какво от това?
Тя - вярата,
прокрадва се като страха. ...

Като един ден
Беше като нов ден, красив ден.
Без памет за вчера,
без мечти за утре...
Останахме да бъдем просто днес. ...

Готов съм да изчезна без следа,
фрактално в цветове да се разтворя,
както в Океан разтваря се сълза...
И Светлината в поглед ококорен.
След мене ще оставя светове, ...

... и влиза тя
с ефирна, черна рокля,
ухаеща на момина сълза,
целува го,
а той настръхва, ...

В много случаи това, което ни се случва, не може да бъде обяснено или поне не на този етап. В други случаи за даден факт има няколко обяснения. Много зависи от коя гледна точка ще бъде разгледан и също толкова важно е да бъде обективно. Но дали това е правилното тълкуване?! Може би единствено времет ...

Когато сълзите са тъжни скрижали
на мъртвата радост, стаена във мен
и моята същност за себе си жали.
Когато светът от любов е спасен.
Когато във дланите стискам стъкла, ...

Зад прозореца – плаче небето,
зад прозореца стене нощта!
Зад прозореца - тръпне сърцето
в неочаквана стара игра...
Като вихър понесени в мрака, ...

Навън вали,
а в стаята е тихо,
до мен си ти
и всяка капка дъжд
шепти любов ...