Дървото на живота
Ще кажа, ако трябва да съм реалист,
че дървото на живота капе лист по лист!
Не ще го застигне естествена смърт,
а ще го изкорени някой дядо дърт! ...

Съзнателно представях се за лоша,
харесвам те - да не харесаш мен.
Аз - селянка с мотика и галоши,
ти - гражданин, чаровен джентълмен.
Какво могло би да ни свърже двама, ...

Грег се опита да си удари главата в таблата на леглото, но пухените възглавнички поеха мазохистичния удар, от което единственото, което получи, бе схващане на врата. Верният приятел Арчи усети мъката на събрата си и показа братска съпричастност, като прокара влажен и грапав език вертикално по лицето ...

Когато вихрите дъждовни, ни превземат,
да скитаме през лятото мечтаем!
Със мисъл обикаляме зеленина в полята,
простираме ръце към небесата вечни!
Но слънце щом изгрее в небесата нови, ...

В един предобеден,
приятен юлски час,
помолих нежно музата си аз:
да поизлезем двамата със нея -
полето плодородно да възпея. ...

Пестях от думи, ум, живот…
Да си купя ново "аз"
(по възможност –
с цвят на пролет).
Сега съм премененa! ...

Тази вечер сънувах река
и те гледах как искаш да минеш
посред бързея с тежък колан
и на него - скали като вимета.
Тази вечер сънувах дърво. ...

Бог е рекъл:
- Скитници нека да бъдат, щом двамата не умеят да ценят любовта
и нека целият свят ги разделя,
и нека нямат покой във нощта!
Пустини да бъдат леглата ...

ЛЮБОВТА
Бях забравил какво е любовта!
Само спомени така далечни
се мяркаха в тъга и самота
и болки,само болките ми вечни. ...

Радост за сърцето ú даряват, сили -
две момчета свидни, внученцата мили...
Рожбички пухкавелки, ритат с крачета,
колко са различни нашите момчета...!
Борето бъбривко, греят сините очи, ...

Ти помниш ли, когато с тебе двама
под езерната нощ със лунната компания
по плажа бягахме в унесена измама,
прегръщайки се в нощното сияние?!
И толкова красиви се стрелкаха вълните, ...

Да живея ли, щом животът
прилича на Ад?
Поглеждайки тихо назад:
онези тъжни слова,
изтръгнати с пламък и жар ...

Имам нужда от теб…
Като огън от вода…
за да угасиш мъката в мен…
Като пустиня, молеща за капка роса…
да напоиш с любов празната ми душа... ...

Облак
след облак
тихо
отминават...
по нежна следа ...

Протягам двете си ръце
и ранно утро ме погали,
едно усмихнато лице
и слънце миглите ми пали.
На чайки чувам песента - ...

Не ми беше нужно...
Не ми беше нужно небе,
щом можех да се взирам в твоите очи.
Ти беше слънцето във мрака,
не ми трябваха звезди. ...

I want everybody to stop what they're doing. Now if you know you're with somebody you're gonna take the hotel room tonight, make some noise...
Meet me at the hotel room [x4]
Forget about your boyfriend and meet me at the hotel room, you can bring your girlfriends and meet me at the hotel room. [x2]
...

Тя просто стоеше...
Нейната музика звучеше...
Mрачна и тъжна беше...
Тя мислеше...
За него... ...

Неведнъж си била моят изгрев,
неведнъж със теб посрещал съм Луната.
Нейната прекрасна пелерина,
обсипана с безброй звезди!
Неведнъж търпял съм упреците незаслужени, ...

Чие ли е това сърце?
Моето или твоето?
А може би и двете във едно туптят...
А ангелът до него, кой е?
Не е ли тя най-нежното, ...

По дяволите всички грижи
съмнения и безпокойства!
Аз искам да забравя
излишните геройства!
По дяволите влюбените - ...

Тази нощт съм в дантелено.
Твоя.
На моменти.
Несвоя!
Пожелана. ...

Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...

Живеем блудно ний във вихрите безродни,
не мислим ни за вчера, ни за днес, ни утре!
Българин да си, е май безплодно дело,
това внушиха ни и род сменихме за реклами и фетиши!
Живеем днес, уж както било модно, ...

Ще те зазидам,
страх,
със тухлите на спомена
в стените
на безсмъртната мечта. ...

Днес живея,
защото може би утре няма да ме има.
Днес живея,
защото бъдещето е скрито и далечно,
не знам дали ще оживея. ...

Минаха месеци, но все още мисля за теб.
Не разбрах, защо предпочете някой, който те наранява!
Толкова много искаше да си върнеш на него.
Не проумявам, защо не предпочете любовта,
отколкото празната вечер с онзи. ...

Скръб, мъка и тъга,
това изпитва таз душа,
задето моят скъп приятел
се оказа той предател.
Животът не е лесен, ...

1.
Слизам по улиците стръмни,
от старо време – калдъръмени.
Пусти и призрачни
под воала на облачния залез. ...

Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми ...

Всеки ден той те храни с коприва и лапад.
За вечеря ти носи само шепа целувки.
И защо се прекланяш ничком пред земята,
по която е стъпвал с протрити обувки?
Той за теб построил е колиба от слама. ...

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнен с мъка и тъга! ...

Жажда...
напукани устни.
Дума не мога да пророня.
Откога не съм пила,
не помня. ...

Нищо ново... Нали?
Защо студен си?
Моля, обясни...
А душата пак
боли и боли... ...

ПОРИВЪТ НА ЛЮБОВТА
На... (отново на теб)
Ти ме откри сред тъгата на толкова хора,
привлече ме само с няколко реда
и потънал в своята тежка умора, ...

Събудих се днес във София,
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание. ...

Знаеш ли как се чувствам?
Запитвал ли си се дори
как съм и защо не пускам
мечтата си да отлети?
Питал ли си се какво е да си като мен, ...