В магазина, пред касата, се е наредила и млада майка с две сладки момченца. По-голямото обаче нещо си е харесало и на висок глас й са моли.
- Мамо, искам го, моля те, моля те, моля те.
- Не може, миличък, това не е за малки дечица - с усмивка му отговаря мамчето.
- Искам, искам го, купи ми го - прод ...

Гледам тая нощ - луната,
сякаш, че е от картина.
И съзирам от земята,
кратък надпис: Made in China!
Трия си очите - надпис... ...

Отлитат птиците
Отнасят лятото
върху копринените си криле
Помахват им ,
сърцата летни... ...

Поклон пред светлата ти памет
Винаги за правда съм жадувал,
но за един от нашите царе,
за който истината ме вълнува,
не намирах просто от къде, ...

На „приятелите“!
За мен едва ли някой ще заплаче!
Какво пък? Тръгна си един бохем.
В тълпата беше той като сираче,
оставен сам със тъжния рефрен! ...

Светът мигом изчезна, събирайки се единствено в усещането за нея. Нищо друго нямаше значение – само това, че е тук, при него, че са заедно. Сякаш след цяла вечност Сам успя да се насили да прекъсне целувката, накъсвайки я на няколко малки, между които успя да я попита:
– Това значи ли, че ще ми пока ...

Сергей Алексеев
Съкровищата на Валкирия VI
Истина и измислица
Анотация
В продължение на десетилетия читателите питат Сергей Алексеев: наистина ли съществува Валкирия, реални ли са събитията, които се случват в неговите романи? ...

Съдбата I
За всеки, тя пътна е карта космична,
не може човекът с ръка да изтрие,
разплита житейската плетка кармична,
от нейния извор той цял живот пие. ...

Откраднали са шлифера на Бога!
Така ли? Как, защо, ...дали?
Да питам аз не знам дали ще мога
тоз що за него се държи.
Нали там щом веднъж се хване, ...

"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес бе ...

За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...

Когато не разбирам света
и той също не ме разбира,
закотвя се сърцето ми голо
там където, просто е обичано.
Където обяснения не дава, ...

Понякога се случва и това ... ( Два различни сценария за Любовта)
вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/kletva-v-hram-dusheven
І.
… И заблестя, като светулка. И заблестя, като звезда.
Като музика красива се разнесе по света. ...

Разбрах, че много ме обичаш
от погледа ти пламнал в мен.
Разбрах, че в мене ти се вричаш,
с кошница череши този ден.
Обичаш ме, разбрах аз вече. ...

Бай Иван се замисли. Трупна бая години, поумори се от живота, доста набори изпрати със смесени чувства – хем му беше мъчно за тях, хем се радваше, че не те го изпращат..
И усети – иде краят на земния живот.
Не беше се замислял досега, обаче…
Всяко нещо си има край, само саламът има два края – помнеш ...

В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...

Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...

ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща. ...

ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...

Преди година… близо две,
поканих еднократно
едно… съмнително моме
до Бали и обратно.
То бе страхотно! - С очила! ...

НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ
... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:
Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –
и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,
щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои. ...

Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,
и пътя ми озари с мечти,
затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа, ...

На всички граничари
Вече сняг в косите ни вали.
Със годините понатежахме,
но още във сърцата ни гори
онзи пламък млади като бяхме! ...

Силата на моята поезия
е война, неспирна и коварна...
раздираща,уморена гръд.
На моята тъга тъй суеверна.
Болка е когато вечерта съня ми гони... ...

Най - накрая се реших. Тракнах капака на лаптопа,и...заминавам на море. Стига само съм гледал оферти и съблазнителни предложения по Интернета.
По-отворените колеги ме съветват '' Внимавай,морето не е до колене ''.
А други подмятат '' Е, там мацки,мацки, като рибата, бъркаш във водата и хванеш някоя ...

ТВЪРДЕ МЛАД
е бил Бог
при Сътворението.
Затова сме такива
(не)съвършени. ...

Лятото на 1854 година беше горещо – не толкова заради високите летни температури, колкото заради разгарящата се все по-ожесточено Кримска война.
В кръчмата на търговеца Васил Кожухарина в Русчук бе усойно и прохладно. Неколцина турски офицери се бяха разположили край масата в дъното на опушения сало ...

Преболях те, преглътнах сълзите,
заглуших незарастваща рана.
Забраних да тъгуват очите
за раздяла нелепа на двама.
Притъпих пропълзялата жажда ...

Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.
Когато бил съм на живота в люлката ...

Днес съм с вкус на море и на зрели смокини.
Усетѝ как ухае нощта тъмнокоса...
И ела.
Виж, Луната крие двете половини
на любов и на грях. ...

ПРИНТЕРЪТ НА БОГА
... да дишам другояче аз не мога – как да живея? – примерен и тих,
във мен е включен принтерът на Бога! – и аз принтирам всеки негов стих,
каквото ми диктува, го записвам със благ молив на празния бял лист,
и Той ме черпи биричка със чипса, че съм пред Него праведен и чист! – ...

Аз съм все още на белия свят -
плача, радвам се, даже се смея.
И се радвам, защото съм всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Кой е този приживе узнал ...

БЛАТО
Като черни калугери над вечерните угари
ято врани кръжи.
Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –
сякаш мъкнат торба със лъжи. ...

Моят свят е голям само за мене,
в моя свят няма мярка за време,
небосводът не е обсипан в звезди,
има няколко, може би две или три.
А луната не търся, просто знам ...

Чакам те, а срещата е толкова далече!
Времето лети протяжно, бавно...
Скучно ми е ежедневието вече,
но ще чакам! Това е неизбежно!
И в тези минутки на почивка, ...