ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? ...

Забрави
Забрави за старата любов,
забрави за всичко друго!
И животът нека да е нов,
и обичай много, много! ...

Какво ли не губим през живота си?! Приятелства, любови, илюзии, контакти от различно естество и характер; честта и достойнството си, уважението на хората, смелостта и волята си; себеуважението си, знания и умения, които не сме упражнявали дълго време, качества на характера си, последният да затвори ...

С годините лека полека
взеха че ограничиха човека...
Казват не танцувай в дъжда
и не търси в политика вина!?
Казват това е Народна повеля, ...

Успех! Хората непрестанно пожелават успех: “успех в ученето, успех в работата, дано те повишат, да изкарваш много пари като пораснеш, да имаш нова кола, нова къща.”А иначе то е ясно, че заедно с това трябва да имаш и съпруг или съпруга (за да не те гледат странно ще е хубаво да е от противоположния ...

Толкова ли много искам
Устните ти да усещам
В прегръдките ти топли
Винаги готови
Да сме само двама ...

В този разказ ще се запознаете с една далечна страна,
в която думите имат своята цена.
В началото на своя живот
всеки получава по един милион.
Думите, с които човек назова дадено понятие, ...

Почивка. Лято. Плаж. Море.
Вълни и ситен пясък.
Чадър. Хавлия. Фреш. Фрапе.
Небе в лазурен блясък.
Копнеж. Съблазън. Свалка. Флирт. ...

Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...

Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...

Ще сънуваш дълго
Как си ме обичал
Как във стъпките ми тихо,
като котка си пристъпвал
Как уханието след мене ...

ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ
Изникваш ти, отломка от потайност,
зад миглите гримирани със сиви дни,
последен рейд на нямата случайност
в тунела тънък на лъча небесносин. ...

Рикардо Бертолди - Колко пъти се извинявах...
Колко пъти се извинявах...
За моите ексцесии, моето безсрамие,
моята оживеност.
Колко пъти се извинявах... ...

Рикардо Бертолди - За всяка прегръдка, която не си получила...
За всяка прегръдка, която не си получила,
за всеки несподелен поглед,
за всеки път, когато си се чувствала невидима,
за всеки път, когато си желала целувка, ...

Горещници са. Лудите на власт,
което бе горчилка – злоба стана,
немилостиво слънцето над нас
е сякаш заковано над Балкана.
Животът и бездруго е нелек ...

В удобството,
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...

Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...

Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...

Под облак градоносен и цигарен дим,
от Херкулес по-силен и до ужас слаб,
логически – реален, но необясним,
живял съм без море, без тебе и без хляб.
Обрулен, като стара мачта без платна, ...

„Не искам и не
мога“ — съвестта пламти —
„да съм подлога!...“
.......................................................
друга подредба ...

Вълните от огън заливат брега
и бавно надига се в мене копнежът,
пленява ме сладостна лятна нега,
косите отмятам със жест най-небрежен.
Пътувам към чудни далечни места, ...

Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...

Зеленото човече
в България дойде.
Изкашля се и вече
ефира ни превзе.
Подмазват му се всички ...

Нощес при мен женица стара
дойде – прегърбен силует.
Стоеше без да проговаря,
и съ̀лзи лееше безчет.
Помислих си – от топлината, ...

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.
Тук венците от тръни са нормално явление ...

за да се пише -
дарява се свише и
обич вселява
.......................................................
друга подредба ...

Сред гората зелена има полянка красива
с билки уханни и капки роса по тревата.
Под звездите в тайнствени нощи една Самодива
боса танцува, с бяла роба, почти до земята.
Косите и́ свила, езера са очите и́ сини. ...

По отговора ти, разбрах въпроса,
макар че ми изглеждаше по-сносен,
бе твърде дълъг, тежък, несмилаем,
въпросът ти кажи какво желае.
Желае нещо, от което бяга, ...

Такава чудна красота!
Потънало е всичко във зелено!
Изящество и простота
с любов в природата е сътворено.
На лятото сезона син ...

И тъй, като съм вече титулуван
(сред Лидерите веке съм, демек)
туй Жоре ще е само веке спомен -
Я веке съм напълно ноф чувек!
И Гош, и Жорка влизат у архива, ...

БЕЗГЛАГОЛНО
Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж. ...