Море любимо,
море прекрасно,
море красиво,
но и опасно,
към теб сега ...

Кой?
Кой би помогнал на страдащия по родината,
носещ етикета „чужденец”?
Щастлив е там родоотстъпника-казват,
но не виждат ли агонията ...

Тази роза - в теб се запечата!
Тази роза - в тебе бе посята!
Тази роза среща с теб зората!
Тази роза - като обич свята!
Тази роза - детството ти връща! - ...

Ще говоря на Ти, защото си в мен, а те няма
и гласът ми ще стигне при теб след стотици години.
И докато без отговор тлея във мрачната яма,
моят свят ще е сринат отдавна в купчина руини.
Ала лунният камък отгоре записал е всичко ...

Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...

Не те харесвам, драги мой,
макар причината да е неясна.
Ей така - не си от сой
и просто искам да те фрасна.
Но право имаш да мълчиш. ...

Прочетох я на много млади години – нейде в първи 0- втори клас. И я запомних.
Исках да я видя и по-късно, обаче – уви! – никога повече не я срещнах.
Поради което я преразказвам. Като поука за големите деца тук.
….
Орял си нивата селянин. И изведнъж ралото се закачило о нещо. Спрял той воловете, вгле ...

ОПРОВЕРГАВАНЕ НА ХИМНА
... понеже нищо не зависи от мен във този луднал свят,
пък и нали човек съм хрисим – бедняк, на горести богат,
дори си нямам телевизор – да гледам цял ден новини,
в които – казват, че са близо и моите щастливи дни, ...

С булката добре живяхме...
Е, на моменти зле си бяхме!
Лашкахме се по квартири.
Нямахме пари за бири,
камо ли пък за бижута- ...

Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка. ...

Не ме страх да бъда себе си
в този свят себичен,
в който всеки иска
първо той да е обичан.
И мери, постоянно изчислява. ...

Прокарвам пръсти бавно по гушата ти,
зарявам ги нежно в прелестните коси,
масажирам с върха им кажата ти,
измъркваш сладко в прегръдката ми.
С устни опсипвам лицето ти, ...

Боботи монотонно тъмна гостенка, предизвестена и добре позната,
по бели коридори с бели лампи.
Току-влезе без да чука в някоя от стоте стаи
и полегне до изстиващ спомен за човек.
Удря полунощ - безсилник в бяла дреха клепти безсънно в тъмен кабинет. ...

Немирен Георги се родил
и буен - като много други.
Лудувал, честичко се бил,
наказвали го, за заслуги.
Пораснал снажен, смел, напет ...

Понякога съм толкова добър човек,
а все ми казват хора, че не трябва.
Защо загиват ценности от миналия век,
това боли ме, а доброто мен ме радва!
Понякога съм толкова добър човек, ...

Приятел е този, който знае всичко
за теб и въпреки това те обича.
Уйлям Шекспир
Ти беше лъч! Най-тъмното у мен
огря да светят нашите години. ...

По детски наивно - душата ми вярва,
вярва в твоите очи.
И крие се в прегръдките ти нощем,
тихо, спокойно да спи.
Ти си моята муза, ...

Не, че вярваше, че ще дойде, но пък бе доволен от себе си. Масата бе перфектна!
Имаше си (почти) чиста покривка, двете му (единствени) чинии бяха пълни с горещи и мазни кюфтаци, а приборите бяха около толкова, колкото трябва.
Дори бе боднал в едно празно бирено шише и една ароматизирана свещ, която ...

Когато срещу мен е огледалото...
Вероника Павлова
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Михаил Белчев
Гледаш ме, гледаш, момиче... Вчера ли бяхме на двайсет? ...

Забраних си на сърцето да лети.
На каишка си го водя като куче –
да не тича след несбъднати мечти!...
Е, голямата любов не ми се случи,
но очаквам да получа онзи дар ...

Вечерта бе необичайно тиха. Звукът на телевизора беше намален и гласовете от него се чуваха сякаш от километри разстояние. Мария миеше малкото съдове с гореща вода на мивката и парата обгръщаше лицето ѝ, устремена към тавана на кухнята. Скрита сред белият облак от очите на дъщеря си, Мария даде воля ...

Морето ме посрещна със усмивка,
обля ме с водораслов аромат.
Бризът - хлапак със влюбена въздишка
коси разроши, свирна под мустак.
Вълните заблестели с рой светулки ...

ДЕКЛАРАЦИЯ В НАП
… какво се случва, няма да узнаем, понеже управляват ни лъжци –
и цял живот – безлихвен Божи заем, живеем като кукли на конци,
и плащаме за всеки миг издишан със обич в инквизицията – НАП,
и тихо в декларацията пишем – аз искам обич, слънчице – и хляб, ...

ЗДРАВЕЙ, НЕВЕРОЯТНИЦЕ, И СБОГОМ!
... къде са ти прекрасните поляни
и туфите със мащерка и мак,
надиплените в Нищото фустани,
парфюмчето ти – афродизиак, ...

Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...

без
условно наклонение
е любовта спасение

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МОЛЕЦА
... да бях молец във малката ти стая,
безшумно покрай теб да си летя,
да гледам как с утайката от чая
поливаш си саксийките с цветя, ...

В началото на второто десетилетие на 21-ви век Божидар Димитров, директор на Националния Исторически музей и националист в хубавия смисъл на думата, близък до управляващите по това време, започва възстановяването на така наречената Голяма базилика в Плиска, един от най-големите християнски храмове в ...

Дъждът вали, облаци събира
Светкавици раздират тъмна нощ,
човекът уморен във къщи се прибира
и търси пристан, споходил любовта.
Реклама, измама, тишина... ...

Ставах всяка сутрин с теб…или по-скоро с мисълта за теб. Влюбих се, влюбих се в усмивката ти, в начина по който хващаше ръката ми и целуваше челото ми. Влюбих се в теб, но ти така и не успя. Давам всичко, за да чуя тези думи, дори да ги чуя веднъж.
Не бях от тук, учех другаде, идвах си уикендите, но ...

Тихо е вън и сковава се всичко,
но не времето, а сърцето ми заглъхва.
Туптеше силно и бързо препускаше,
с мисълта, че беше в него довчера.
Плаче самотно с кървави сълзи, ...

Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх ...