Сто Години
Сто години се лутах. Налутах се.
Беше време да спра и се спрях.
Сто години се губих. Загубих се.
Но потърсих се. Даже успях. ...

Зная те кой си.
Ти си онзи,
най-популярният
в албума от последния клас.
Зная те – ...

Като просяк скитам
в свят на пошлост и безволност,
познал що е то - любов, тъга и волност.
Искам да виждам надалеч,
а не да гледам себеподобни как се изяждат. ...

Ще тръгнеш ли с мен
по небесен път, озарен?
Ще тръгнеш ли с мен
по тъмна нощ и светъл ден?
Ще тръгнеш ли с мен ...

Разголеното пъпче на Младостта...
Младостта покрай мен вдъхновено премина
с разголено пъпче и сластни бедра...
Подир нея, видях, се обръщат мнозина!...
И аз се загледах... Но какво от това?... ...

Пълзим почти
по хълма стръмен,
на пресекулки дишаме,
мълчим.
Назад и в ниското ...

Животът ти е само “sagapao”
И после яко Да Дао
Танци до зори
Пълен със енергия си ти
Живот около теб винаги кипи ...

Появява се на хоризонта син
лястовица с разперени крила;
летяла тя дене и нощ от юг,
иде тя тук при нас.
В майчиното гнездо, ...

Жабурана рано рани,
та жабока кани
днес на гости да отидат,
с близки да се видят.
И нагиздени се вдигат, ...

Грозотийо стара, твоето рождение
само някой мъртъв цар го помни.
Но желано, красиво си ти забавление
за мнозина, желаещи ръцете ти подли.
И толкоз векове не спала, а си крала, ...

Копнея за бащина милувка.
Мечтая за погледа ти благ.
Жадувам Мама да прегърнеш,
да преминеш отново семейния ни праг.
В нашето гнездо да кацнеш. ...

Когато всичко е грешно
и като че ли никога няма да спреш дъжда,
няма да чакаш прекалено дълго,
защото аз ще дойда и ще спра болката!
Тогава, когато всичко е наред, ...

Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...

Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още... ...

когато си тръгна
в онзи мартенски ден
аз си помислих
че ще загина
и не дъжд - с олово ...

"Две кисели млека" на ki4erini ме наведе на мисълта да кача това парче. Хаха, музиката, която правехме през 90-те:)) Ами да, тази песен е от 91-ва, тогава имах група и дънехме здрав метъл, но се раждаха и такива композиции. Качеството на записа не е блестящо, но в крайна сметка е записвано в стая и ...

Съществуват
във високото,
лутащи се образи,
(понякога лица),
болки, ...

„И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!
И съжалявам,че останах жив!”
Христо Фотев ...

ЕДНА МЕЧТА
Аз исках да те видя и разбрах,
че съм избрала своя път.
Харесвам те! Желая те, но не е грях -
аз не стоя на кръстопът! ...

Тази нощ покривите ще отпият от дъжда,
утре керемидите ще светят във червено.
Ще се огледа в тях една усмихната звезда
и ще обгърне с топлина небето наранено.
Луната ще се свие тихичко и сърповидно, ...

Вече започнах да се обърквам... Бях в просъница и сънувах нещо... нещо хубаво, нещо мооого хубаво. Отворих очи и хубавото го нямаше... Опитах се да се върна, но не успях. Лежах, въртях се и псувах хубавия сън, който вече дори не помнех. Станах, теглих една и на реалността, но нямах избор и останах в ...

Отрова
Деян Апостолов
Чувството беше съвсем ново. Тялото му се наслаждаваше плахо, объркано от десетките противоречиви усещания, които достигаха посредством милионите рецептори и нерви до мозъка, където рисуваха един нов свят. Той беше объркан. Страшно объркан! Имаше нужда от почивка – личеше си, но ...

***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя. ...

Мога да обичам, не мога да ревнувам,
не искам да се вричам и на тъмничар с окови да приличам.
Искам просто да обичам, да се смея и да пея,
за слънцето и радостта да живея,
луната да е спътник в моите нощи ...

Поука и мерило...
Беда грози живота,
а как ли я зовем?!?
Допускаме я тихо,
съзнателно съвсем... ...

Ако всичко свърши, ще ме потърсиш ли?
Някъде, където ще съм само аз?
Ще ме догониш ли, ако пожелая да избягам?
Ще ме спреш ли, ако тръгна забързана?
Ще ме спреш ли? ...

Обичаш грешния човек.
Пропадаш с него бавно.
Заедно ще намерим лек,
за да останат спомените само.
Няма да се меся в битките ти, ...

Защо овчар не станах,
овчици да паса,
та агънце отбрано
дома да отнеса?
Как щях да си го пекна ...