Правилата на голямата
игра, мили, не ти са ясни.
Зъзне телефона
от лъжливи обещания;
от заучени фрази; ...

С А М О О Б И Ч
Само обич, написана без думи.
Само обич, чуваема без глас.
Дошла е тя по неизвестни друми
и вярвам - дълго ще остане в нас! ...

Райска градина
Пролет щом се пукне,
кукувичка кукне,
лозица извива снага
до родната стреха. ...

Трета Колело " Турист", руско, с четири скорости
Винаги съм искал да имам колело. Като малък карах само лятото, на село. Започнах късно. Направо на голямо, под рамка или на дамско. Карали ли сте под рамка, защото сте дребни все още. Емоция, караш изкривен, но караш.
Така на около четиридесет отидох ...

Бабо, виж, дойдох си по съмнало,
тогава очите на дядо затворих.
А ти сякаш си ме прегърнала.
Тихо е, само аз днес ще говоря.
Няма кой да удари камбаната ...

Морето се люлее.
А камъните - не.
И тя стои на кея,
с отвити колене.
На запад червенее. ...

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...

Той
е някак
винаги
поел насам
чертае ...

Какво му трябва на твореца?!
Една палитра със бои,
писалка, лист, китара, сцена
и чаша вино... може би!
Кое вдъхновява твореца? ...

До мене се спираш, от нежност пропита,
и търсиш отново познатия грях.
Но струна съм вече в китара сърдита,
че дълго наивникът влюбен аз бях...
От ласки измамни събудих се вече. ...

за да мога...
да достигна
висините
са ми нужни
две ръце ...

Взимам всичко навътре и се давя от отчаяние,
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам, ...

Напред-назад просто си крача,
с надежда лицето ти да зърна,
изправен пред непосилна задача -
прекрасния ден обратно да върна.
Но хубави мигове пак ще има - ...

Under the shadow
(of the days)
Под сянката (на дните)
Звънецът би... „Най-накрая”, помисли си тя...
Беше в училище 40 минути преди началото на часовете и се чудеше какво да прави. Не ù се слизаше сама до двора, и без това мразеше да е сред хора с много пари и малко мозък. Гледаха я тъпо и надменно, ...

Когато ме боли
и някъде отдясно прокърви,
ще отпразнувам неуспеха
и ще се смея над тъгата,
ще ти разкажа за дъжда, ...

Продължи, не ме мисли, сърцето свикнало е да губи.
Сълзите пак ще рукнат - душата пак ще заболи.
Дните и нощите в кошмар се превръщат...
докато накрая спре да боли !
Ранявах и са ме ранявали. ...

Дали дойде време за полет, добри хора?
Хоризонт неочакван дали се отвори?
И с очи извисихте ли се, и обикнахте,
и пресякохте пътища, и проникнахте
на Икар в мислите. Запрегръщахте ...

Тръгна си...
и ми остави...
болката
и мириса на своето тяло...
миг мимолетен ...

Мартинко
На шест годинки стана, сине,
достойно носиш свойто име.
Слушаш своите родители,
нали сме ти първоучители. ...

Забравих да пиша,
забравих да мечтая,
научих се да дишам
и да се примирявам.
Откъснах се от корен - ...

Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност… ...

Художник си, всички знаят,
но картините ти вече избледняват.
Хората за теб нехаят
и усмивките си спряха да ти дават.
Седиш на стола си прогнил, ...

Снегът пада по мръсната земя.
Аз съм тук, очаквам да умра.
Тъмни облаци над моята глава.
Пленник съм на своята съдба.
Умирам заради любовта си. ...

На море
Боже, колко е добре
да си без децата на море.
По-сини са вълните даже,
когато мацката гърба ти маже. ...

Когато си с мен, аз съм щастлива,
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.
Сега отново съм сама, ...

С дъх на кестени и вкус на орехи.
От времето отронени
слънчеви есенни спомени.
Оранжеви сенки.
Дълги вечери с приливи отнесени. ...

Правилата на живота. Житейски максими за всички поколения. Автор Хорас Джаксън Браун.
Те бяха повече, но аз избрах само няколко, които на мен ми се видяха много важни.
Всеки ден прави комплимент на трима души.
Помня татко, когато в нас идваха приятелки на майка на гости, как се държеше любезно с тях ...

Сега в мрака се лутам,
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...

Беше лятото през 1923 година. Живеех в малка, но уютна къща в Сторнивил заедно със семейството си: майка ми, Мери, стройна жена, с невероятно красиво лице и къдрава черна коса. Баща ми - Джейк, симпатичен мъж на средна възраст. Двамата ми по-малки братя - Едуард и Хюй и кучето на име Лъки. По това в ...

ода за тинейджърската мода
КУБИНКИ
О, миризливи кубинки,
купени за жълти стотинки!
Модерни, деликатни ...