Lunatica - Farewell My Love
I've been felling so uncertain
Since the day you left my life
Now I'm standing at the crossroads
No direction left to go ...

Аз седя, не запалвам свещите.
Тихо пия чай студен с жасмин...
Ще приближиш... и ще ми докоснеш плещите...
Нещо прошепваш почти неуловимо.
Защо не искаш да ти кажа: "Върви!"? ...

Той препуска
с коне от съня си
към очакване - тънко от взиране.
Галопира с дъха на мечтите си,
и очаква от мене разбиране. ...

Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...

Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...

Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи. ...

Автопортрет...
Различен съм... защото съм Себе си.
Искрен съм... защото съм лъган.
Лоялен съм... защото дълго съм служил.
Грижовен съм... защото към мен не са били. ...

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...

Когато си вървях улисан
по спечения калдаръм - край дворчета
с нависнали сред прашния гъстак,
смокини в млечна зрялост, за които
се носеше мълвата - вкуси ли ги някой, ...

За тебе бях една измислица,
а не реален образ в огледалото,
красивата жена със две лица,
която нарушаваше покоя ти
до толкова, че моята повърхност, ...

НА ПЪТ
Беснее вятърът на пустия плаж,
пясъчно въже над дюната суче.
За път събирам корабния екипаж.
Над мен пролайва гларус - гладно куче. ...

МОДЕРНОТО РОБСТВО
Светът е тръгнал днес накриво,
към измерение лъжливо,
където всички по Земята
ще станем някому раята. ...

Заспи, Луна,
заспи нежна и спокойна. Спи!
Аз съм тук,
нашепвайки ти свойте мечти!

Плачеш в стихове. С думи. За мене.
Като куче пребито скимтиш.
С песъчики от старото време
Франкенщайн, от любов, да сглобиш.
Ту врабче си, ту слънце, ту вятър. ...

Прости ми! Не мога да си обуздавам мустангите
и вятърът все ми се щура в главата.
Безсилни са даже да ме укротяват и прангите,
които животът резонно ми мята.
Забила съм нокти във хълбока див на годините, ...

На тате
Днес си тук, а утре те няма.
Днес имаш някого, а утре шокираща промяна.
Не губиш, а ти бива отнето и не друго -
само най-милото на сърцето. ...

Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.
В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика ...

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен, ...

Раздялата не носи забрава
- Заминавам! Аз зная сега,
ще бъда забравен,
но трябва ли да свеждам глава,
към пътя извървян, неравен? ...

Не му отделих нужното време, простете! :) Поздрав за всички на вълна "GO AWAY" ;)

Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...

Снощи гледах един филм (за пореден път!), който за мен е класика - „Хубава жена". Казват, че това е съвременната приказка за съвременната Пепеляшка... Докато се наслаждавах на тоалети и джентълменско отношение, се сетих за нашите „пепеляшки". Често минавам през едно място, една от „алеите на любовта ...

Тази нощ
пак вина ме прегръща.
Виж сега как
в сълза ме превръща.
Само теб пак защо ли те няма? ...

Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...