И сивото си има чар...
изглежда някак замечтано...
отърсило се е от страшния товар
да бъде черно и към бялата боя посяга...
И бавничко разрежда ...

Различен си. За мен си непознат
и пламъкът зелен не ме изгаря.
Това, което във очите ми трепти,
навярно е от твоята цигара...
Не ме разплакват тъжните ти думи, ...

В нощта, когато сам останеш
и спомняш си за мен и любовта,
за дните, в които
бях твоя сбъдната мечта,
тогава номера познат набираш ...

Безумно очите проблясват,
а разумът дави се в мрак -
един Дон Кихот на Сервантес,
една Изабел на Ремарк.
Класическа лудост - замират ...

Знаеш ли, о, съдба, реших да пътувам, за да разбера накрая, че в собствения си дом съм по-голям самотник отколкото в чуждия. А ти после така ме изигра, че понякога се чудя защо те следвам? Толкова зла си към мене?! Но вярвам, че ще дойде ден, в който ти мене ще следваш, и тежко ти тогава. Ще ти пока ...

По реката на отчаянието
се влачи една душа
между клонки и листа.
Звездното небе е в тъма,
но проблясва лъч светлина ...

Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...

Жадувано пътуване,
фотоапарат „Никон”,
кадри заснети...
....пълен смут,
объркан живот, ...

Напоследък все по-често плача, а би трябвало да изгарям от щастие при мисълта, че скоро ще се върна в страната, която наричам родина. Цяла година очаквах този момент да настъпи. Сега настъпи.
При положение, че ме дели само седмица от полета обратно, защо в чинията ми на вечеря капят сълзи?
Скапаните ...

Очите ми умеят да прикриват
коварни урагани във душата.
И вените кръвта ми да приспиват,
когато в мене пари суетата.
Да, зная, че ръцете ми изстиват. ...

Невидима, желана...!
Да беше стон, да беше дъх отронен
на този свят огромен,
но ти си блян мечтан
и от всички неразбран. ...

Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира с ...

По пътя карат горди и безстрашни...
Със книжка в джоба някъде от вчера...
И без да осъзнават, са опасни,
и често не успяват "за вечеря"...
Свистят спирачки, мокро е навън ...

Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си ...

Щастлива съдба
Родена съм в земя прекрасна
под най-щастливата звезда.
Орисница дошла вълшебна,
предрекла моята съдба. ...

Къде си, обич моя?
Къде си ти сега?
Не ме оставяй
като скитница
сама в нощта! ...

Чувам, когато не искам…
Усещам без да искам…
Думи безчет
и чувства подред.
Мисли летят… ...

РАВНОСМЕТКА
Годините с мене бавно стареят.
Срутиха се пясъчни замъци.
За кораб с алени платна копнея.
Любовта ме изгаря в пламъци. ...

Превземаш ме. Нищо без да искаш.
Демон. Без капчица душа.
Опасявам се, че всъщност ме закриляш.
Пазиш ме, да не вкуся любовта
Изстискваш, всяка радост от мене. ...

Пролет е!
Виж как се усмихва слънцето навън;
камбани медни бият радостен звън;
и цветята танцуват под ветреца тих;
пролетта прави човека щастлив. ...

Завой.
След него нова вяра.
Кацнал облак на един балкон...
Порой.
Тотална изневяра. ...

34.
Първата половина на третия ден се оказа почти приятна, като изключим лекия идеологически (иронично повдигане на вежди) сблъсък с Касим. Пък може би денят ми стана само субективно по-добър от това, че го цапардосах тоя по самоуверената физиономия... Веднага след малкото ни “семейно” скандалче пол ...

Върни се... Не!... Това не е героят!...
Недей да фъфлиш, ясно говори!...
Идеята за образа е моя...
Не казвай нищо... Бързо се върни!
Сега акцент... Метър не минавай... ...

Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.
Нима нощта, в която загадка се крие, ...

Животът, животът ми е отнет
това е моята съдба - на един поет
вечно да търси и никога да не намира,
да бъде сам... и никога да няма мира!
Животът, животът ми е отнет ...

ВОЛНА
Препусках в небесния си свят,
в морави късах полски цвят,
омаяна от ефира в аромата,
аз пак въздигах се във небесата. ...

ПРОСТО МАРИЯ
Тази сила така ми е близка.
Няма шанс да изпаднеш в баналност.
Укротена, не ще те притиска
твойта зряла житейска реалност. ...

В тишината на твойто отсъствие
днес попиват изстинали викове.
Непреглътнати залци са думите
на измолени някога мигове...
В тишината на твойто отсъствие ...

Откъснат повей от тъжен есенен вятър,
се докосна до власинките на летаргичната ми същност...
Освободи се от клетката на клепача ми - сълза...
Сълзата капна върху подреденото платно на съдбата ми...
... потече и любовно потръпна... в красив акварел...

Сам си сменям чаршафите.
Няма кой да ми пали цигарите.
Чукам на дверите
и отговарям си: ”Да”.
Даже в питието ми няма лед да намерите, ...

Вътре
под пластове
илюзия
в последното
зрънце ...

Когато поклаща тревите
със бащино нежния дъх,
когато шепти и ги пита,
целувайки мекият мъх,
Когато дървета разклаща - ...

Защо не сме със теб маймунки,
за да не е съвсем просташко
да близна твоята муцунка,
а ти да вирнеш пък опашка?
Защо не сме със теб чакали, ...

КРАСОТА ИЛИ УМ
Красота изкусителна да предложа не мога.
Различна е много човешката хубост.
Друга сила имам, дарена от Бога,
но, вярвай, тя също довежда до лудост! ...

Угасват светлините,
завесата развява тишина,
Декорът гърчи се, изстива.
Под стъпките димящи - суета.
А клоунът разбиращо намига. ...