БЕЛИЯТ КОН
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...

Студентчета презрени,
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...

най-добрите си
неща
пиша
когато нямам
нищо ...

Жулиета и Ромео
обичаха се
разделени…
Любовта им
печални, ...

Зимен вятър
с дъх на скреж
вае утро от кристал.
Спи земята
и с копнеж ...

Тик-так... тик-так...
къде се губиш пак?
Часовникът ти май е спрял,
за чувства пак си закъснял.
Там и тук, тук и там... ...

Студено ми е,
ледът земята е сковал,
улиците - хлъзгави пързалки,
отново сняг е навалял.
Защо е толкова студено, ...

Думите на тишината
Тишината простена -
Обичам те! -
ала ледът в душата
не потрепваше. ...

Чета книги, които ги няма.
Разглеждам природа, която я няма.
Срещам се с хора, които ги няма.
Прибирам се в стая, която я няма.
Тиктакат часовници, които ги няма. ...

На Маги
Очите на сърна когато плачат,
луната многолика ще отпие
и после ще разкъса бледа здрача,
а утрото с конец ще го зашие. ...

Дим... и омара
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...

МОРЕ
Подпалих мачтата стара.
Кораба в скалите разбих.
Накрая угасих и фара –
животът ми стана по-тих. ...

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...

Здравей, Небе!
Здравей, изгряващ ден!
Какво ми носите,
не знам,
не питам. ...

Във бели нощи... приказки редя,
във дните скривам се и чакам да се стъмни
и образа ти... да изплува в тишина,
във перлен стон... копнежи да обгърне.
До теб заставам... някак нереална, ...

(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...

Отдалече
На празника ти,
като съм далече,
по виртуален път
ще идвам аз... ...

Равносметка без имена
През последните няколко години от всички посоки, към които се обърнеш, можеш да чуеш едни и същи риторични въпроси - Кой ни оправи така, че сме на това дередже?, Докога ще ни управляват тия съсипници на държавата? и още ред подобни цинични или не чак толкова. Може би не е трудн ...

Бяла къща
без прозорче,
без вратичка.
Вътре има
жива птичка. ...

Значи...
това било е...
да си влюбен
и добър,
и силен... ...

Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е... ...

Хора милички, искам да зная,
аз не съм ли на Бога дете?
Кой не пуска душата ми в рая?
Кой от моето слънце краде?
Кой разделя гората от вятъра ...

Ако ти си моята съдба,
какво съм аз за тебе?
Открадната преди сълза
се връща в приказното време.
Рояци малки от оси, ...

А доброто знаех - съществуваше,
сега с какви очи себе си ще мога да погледна.
Щом сърцето за любов бленуваше,
а пак превърна се в жертвата поредна.
Тръгвам си и няма да ти казвам колко ме боли ...

Ще те нарека със име,
ще те видя в огледалото пред мен.
Ще те чувам да говориш,
ще те чувствам всеки ден.
Ала къде ли си не знам, ...

Капка по капка
изтичат сълзите.
Капка по капка -
болят ги очите.
Капка по капка ...

Два свята 4
Спокойният живот е залиняване,
когато стане самоцел
и придобивко-пристрастяване,
ако гониш го без Цел! ...

Да полетя ли? Пак се питам.
Дали ще издържат крилата.
Или ще трябва пак да тичам.
Да избегна болката позната.
Дилема сложна и опасна ...

Не ме помни такава,
в очите със сълзи.
Нека е забрава...
Нека помълчим...
Аз утре ще се върна ...

Това ли е любовта?
Да обичаш и всичко да свърши ей така..
Това ли е болката от нея?
Да не мога аз без тебе да живея...
Боли ме вътре в мен сърцето... ...