Два свята 4
Спокойният живот е залиняване,
когато стане самоцел
и придобивко-пристрастяване,
ако гониш го без Цел! ...

Да полетя ли? Пак се питам.
Дали ще издържат крилата.
Или ще трябва пак да тичам.
Да избегна болката позната.
Дилема сложна и опасна ...

Не ме помни такава,
в очите със сълзи.
Нека е забрава...
Нека помълчим...
Аз утре ще се върна ...

Това ли е любовта?
Да обичаш и всичко да свърши ей така..
Това ли е болката от нея?
Да не мога аз без тебе да живея...
Боли ме вътре в мен сърцето... ...

Из ума на кървящия поет
Душата ми почернява всеки ден,
превръща се в лабиринт на миналото,
какво се случва тези дни с мен?
Завръщам се към дивото... ...

Не съм те търсила,
а само те намерих.
Не съм очаквала,
а всъщност... те открих.
Щастлива съм, ...

Утрото и мракът се опиха,
с лудо биле прекалиха -
песни, танци, стиховЕ
бяха тяхното мезе.
Мракът тръгна да си ходи ...

Защо ме изостави?
Кажи!
Защо ме изостави?
Защо разпали огън в мен?
Защо оставяш ме ...

Удобно скривалище
си имаш -
лешникова черупка.
/понякога даже
ти е широка.../ ...

Късна нежност и огън суров
се опитват във мен да заплачат.
Изранени епохи любов
между теб и съмнението крачат.
Недокосвани с трепет ръце, ...

През далечната 1762 година ,,един монах тъмен, непознат и бледен// пред лампа жумеща пишеше наведен" в своята килия на полуостров Атон ръкопис, който ще удостовери пред света, че ,,от днеска нататък българският род// история има и става народ!", както ще твърдят по-късно не само изследователите на б ...

„Как се спи при пленникотворив отшелник...”
Медуза-Отшелник
Крепи Пещерата
Отшелник–Свещеник
Заровил е Брата ...

Обичам те много
Обичам по детски
Обичам те като малко момиче
И даже жена
Обичам аз да се давя в очите ти ...

Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване. ...

Понякога небето ме премазва
и слънцето безмилостно гори.
Някога земята ни предпазва
от страшната ни участ да скърбим.
Понякога луната ни показва ...

Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Надявам се човека, за когото става дума в моята изповед, да ме разбере...
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две ...

Поисках да си купя продадени илюзии.
Продадох собствените си цветя.
Лицата на децата ми помръкнаха.
Потърсих правото си над света.
Просветна дивото във мен и каза - ...

1.
Когато Любовта ми заговори,
прощавам всичко.
И на ветровете клюките
заравям във пръстта. ...

От висотата на моята 90-та годишнина изпращам сърдечни поздрави и целувки на всички мои приятели от сайта, които с топли думи и чувства ме вдигнахте от болничната постеля и ми вдъхвате сили и желание за живот!
Бъдете здрави, весели и вдъхновени! Създавайте нови бисери на нашата родна поезия! Обичам ...

От "Великото" събрание
по-голямо наказание
за страната ни - не знам!
То бе конско състезание,
то бе цирк, и смях, и срам! ...

След отрезвителното...
Разчлениха ме... Само със думи...
А бях тиха...
В свойто безумие...
Боже, кога ще се случи, ...

В съня ми
есенните птици
на завет
свили са крила.
Рисувам им ...

Зад думите се крия,
сякаш съм престъпник,
защо от чувствата си бягам,
защо ли гордостта ми пречи,
защо объркана се чувствам? ...

> Преди векове славяни и прабългари загърбват различията си и се обединяват срещу врага, за да имат нещо свое - свое Отечество. През дългото съществуване на родината хиляди родолюбци са дали живота си за свободата и просперитета и. Защо? Заради красотата на нашата природа, неповторим фолклор, вековн ...