Как стисна ме за гърлото... Мълча.
Горчива мъка във очи ми зрее.
След черното... остава празнота.
След черното... сърцето ми пустее
и пълни вените ми с хлад, ...

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?
От слънцето жарко да вземеш лъчи?
Ръка протягаш към небосвода огромен,
събрал би всяка красота от мечти.
И искаш да плаваш с акулите, ...

През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезвер ...

Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса - ...

Самота, тъмнина, тишина...
силен огън превърна ме в пепел...
празнина и тъга... пак тъга -
тя обгръща ме, пари ми вече.
Всичко беше за мен любовта. ...

Велика си във празните очи,
какво достойно ти си сътворила,
и със сто корони няма да блестиш,
защото във душата си прогнила.
Сега празнуваш, няма за какво ...

Съдба
Седя до твоя гроб и пиша,
унесен в мислите на свойта самота,
край мене сняг, а хората са в киша,
оплакват свойта мръсна и забързана съдба. ...

Домник Домница залюби,
цяло село им се чуди:
„Уж споминаха се скоро,
а се фащат па на ‘оро.”
„Тъй било е и ще бъде – ...

Първоначалното име на песничката е:"Развали ни се карето",
направена спeциално и изпълнена на 13.01.1990г.
на сватбата на моите приятели Николай и Валентина Миленкови.
За щастие е запазена и част от атмосферата на събитието.

Веднъж във рая
Господ срещнал Ева.
Била безкрайно тъжна тази дева.
И Господ казал:
- Ева, ти си в рая! ...

Душа назаем взех.
От Дявола.
Но тялото е тукашно.
Сянката ми бди .
Напразен опит за надничане. ...

Днес навярно с теб ще се разминем.
(Срещнахме се късно може би...)
Нека се преструваме на силни,
нека се посмееме дори!
Може да си кажем, че съдбата ...

Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...

Навярно
дълго ще ме помниш -
уханието на липи
в косите,
дъхът ми - ...

РЕФРЕН
Искате заедно да гребем
с пробитата лодка от Вас?
Да слушате моят рефрен,
да плаваме тук без копас. ...

Не тъгуваш за повече близост,
не ти липсва мъжки кураж,
стига ти това, че ме има,
че съм истинска!
И не съм просто само мираж!... ...

ОБИЧ
Моят свят - толкова малък,
толкова крехък,
толкова лесно раним,
към душата ти все се стреми - ...

Душата си разлиствам в две очи,
изгряват във сърцето ми копнежи,
не казвай нищо - нека помълчим,
дарявайки си лунна нежност.
Душата си оставям в две ръце, ...

Не искам да тъгувам,
не разбивай ми сърцето.
Веднъж щом получи рана,
то безброй сълзи се ронят по лицето!
Живота става мрак, ...

03.03.2009
Платих ли ти вече цената
за твойта прескъпа любов?
То бяха сълзи в отплата
и щастие, и благослов... ...

Акорд на пиано. Чаша вино. Свещта.
Буден поглед. И топлото рамо.
Светлост в душата. Святи ръце.
Отключена сила. Неземна омая.
Литнал звън. Съдбовно небе. ...

През деня снегът се разтопи,
а пък нощес се вледени,
гладко като огледало
стана туй снежно покривало.
За Гар Ван и Ко бе проблем ...

Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона, ...

Опушеното слънце
пак изгрява,
и пак е време за игра.
Сърцето аритмично
се надява ...

Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. ...

За теб след време ще съм само спомен -
неясна снимка в черно-бял албум.
Дихание, от вятъра отронено,
далечен полъх от парфюм.
Ще съм звезда, пробляснала в безкрая, ...

Човек от улицата, безпризорен,
живеещ в кулата на замък, зад мъгли,
продал и малкото от себе си на другите,
сега без име е, без дух и без мечти.
Човек, допушващ пурата, изхвърлена ...

пресякох улицата, влязох в магазина,
потърсих себе си и срещнах в миг мнозина
запилях се, мръднах, сдадох своите сили,
колелото врътнах, спиците изгнили
завъртяха се и в таз' секунда сляпа ...

Чаша с вода. Спринцовка. Памук.
Кафяво прахче в найлон.
Малко в кръвта ти... малко в моята.
Две жадни ръце - заложена стръв.
Затварям очи с разхвърляни мисли. ...