Буквално "екзистенция" значи "съществуване", а какво всъщност е "съществуването"? Тази дума значи "има ме", а това достатъчно ли е, за да се нарече едно същество човек?
Според Мартин Хайдегер: "Същността на човека е в неговото съществуване", т.е, щом ти съществуваш, щом те има, щом си "в наличност", ...

Объркана и от тревога
това ли е реалността,
терзая се до изнемога
живота си да подредя.
За обич късно е да се говори, ...

Как искаше света
да промениш
с велики стихове
и песни!
Вместо любима, ...

Светът е само една лоша песен,
без извивки, като болка права.
Стоиш накрая й почти божествен,
но значи ли наистина такъв.
Аз по улиците минавам ненужна, ...

Здравей. Аз съм ангел. Да, правилно си разбрал - ангел. Не, не си мисли, че си говориш сам. Че си се побъркал, или че си прекалил с алкохола. Просто искам да си поговоря с теб. И без това самотата ни притиска и двамата. Имам нужда да споделя. Заслушай се в думите ми. Или просто затвори очи...
Аз съм ...

В нощта, когато тя ме напусна,
дълго на прозореца стоях.
Как можах това да допусна?!...
Без звук, без глас аз крещях.
Загледан в следите ù долу в снега, ...

С Т А Р И Т Е К О Т К И
Увлечени в сивотата на ежедневието и изпълнението на служебните задачи, проблемите на бизнеса, учението, бита, семейството, почивките и др., младите хора неусетно отминават факта, че около тях има и други - възрастни хора. Те - възрастните хора, са получили вече почетното зва ...

Самотникът с неутолена жажда,
копнее нейната любов
неустоима.
И всеки път, той буйната очаква -
безумно смела, ...

Колко много любов! Ах колко много любов!!! Не мога да повярвам чак... И колко светлини и колко красота, и колко усмихнати хора...! Учудвам се. Аз обичам това чувство - любов! То ме вдъхновява. Винаги ме е вдъхновявало. Кара ме да мечтая... Излезте и погледнете светлините навън. Светлините на града. ...

Превърнах се
във морска пяна.
По вълните лазех,
за да стигна до брега,
и пак отвличаше ме ...

Садист
Бушуват огромни океани,
около пустиня на края на света,
че изчадия, смотаняци ненормални,
ме изгониха от родната страна. ...

Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта, ...

На крим
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как обича,
как силно вярва в любовта
и нощем с мисълта заспива, ...

Нощ е и мастилено морето
пред мен нашепва с древния си глас,
зове ме в дълбините си, където
покой беззвучен вечно ще намеря аз.
И гласът му е примамливо-прекрасен, ...

Зачетох се в няколко книги - аз такъв навик имам - взема две-три от библиотеката, че вече кой има пари да купува литература, пък домашните, с които навремето се снабдявах с връзки, съм ги изчела всичките. И сега, като всякога, щом се отвориха толкова неработни дни, си напълних торбичката с книги (от ...

Във утрото на моя ден
една прекрасна тишина долавям
и чудна сила се надига вътре в мен
криле, с които към безкрая се отправям.
Ще полетя със своите мечти ...

Една мисъл ме тревожи през нощта.
Една мисъл ми съсипва същността.
Една мисъл ме кара да не спя.
Една мисъл ми разяжда тялото сега!!!
Но... не знам как да ти я споделя... ...

Не търси на земята
и в материалните неща.
Полети в небесата
със собствените си крила.
Магията няма да усетиш, ...

Превива се!
Превива се утробата,
която месеци наред
бе дом за мен,
превива се ...

Къде са мислите за бъдните потоци,
зареяни в душата ти безспир?
Намери ли свещените пророци,
които молят се за търсения мир?
Полази ли по тялото ти тръпка, ...

ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ХАЗАИН
Жоржета дълго се чуди какво да купи. Кайма или кренвирши, кренвирши или кайма?! Накрая взе, че купи един замръзнал бройлер. Бял, на жълти петна, кльощав и малко настръхнал.
Докато я чакаше пред магазина Кирил видя хазаина.
Той имаше син папагал на рамото си, бомбе, лачени обувки ...

Намразил времето, в което чакаше,
застанал гордо сам със самотата му
и мислеше си пак за нея, плачейки,
в сълзи, избликнали от суетата й.
Във сложното направи нещо просто, ...

Всичко е пари и слава
в този леден свят
и на никого не давам
своя нежен цвят.
Всичко е лъжи и сметки ...

Седях си аз на компютъра и гледах филм. Изведнъж някой почука на вратата. Аз спрях филма и попитах:
- Кой е?
- Аз съм – отвърна непознат глас.
- Кой си ти?
- Непознатият глас – представи се той. Аз станах и му отворих. Отвън стоеше динозавър с шапка. Не беше голям. Колкото човек висок, но имаше опаш ...

Идват нови надежди.
Сбогом, стари кресла.
Пътят е като прежда,
ред е на младостта.
Ред е на свободата - ...

* * *
Пролет е.
Може би е нашата пролет.
(Не обичам да късам цветя.)
Магазините сега са затворени... ...

Не толкова поезия, колкото фикс идея, за драмата на 1 спортист, който през цялото време се е разкайвал за постъпките си, но е продължавал да ги прави, тъй като е нямал друг избор. Дебютант съм в професията, така че не бъдете много критични. (:
"Седя аз в тази нощ невзрачна
и изпълвам съблекалнята мр ...

Колко кал под ноктите ще нося,
за да бъда кална до забрава?
Колко кал за гроба си ще прося -
там, където паметта остава?
Аз съм жива - нека бъда мръсна! ...

Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела! ...

Вече двама човека ми дават два привидно различни, но напълно сходни съвета. Единият човек е Г-н К. Т., преподавателят ми по Български език и литература, който през първия час от новата 2009 година пожела на всички момичета да намерят момчето, което ще ги обича, независимо дали те самите изпитват тов ...

Любов в угаснала жарава,
леко парещи искри хвърчат.
Утихват бързо - раждат пепелта
с надежда отново да горят!
В още топлата и черна пепел ...

Нещо просто
Можеш ли да вземеш нечие сърце,
но без да си отключил със златното ключе!
Да отвориш вратата на душата,
но с помощта на словата! ...

Както си пиехме кафето, комшийката ми подхвърли: „Що не пуснеш обява в Интернет? Може и да излезе нещо от тая работа..." Не знам защо винаги съм се отнасяла с резерви към подобен род неща. Каквото ти е писано, ще стане - мърдане няма. Проблемът е, че на мен май не са ми писали никакъв мъж. Разбирам ...

Искам да докосна с устни
лицето ти, по-меко от коприна.
Искам да не съм закусвал,
когато тялото ти аз ще вкуся.
Усещам как във всеки миг без теб ...

Посветено на Кремена...
Искам да обичам като теб, момиче.
С онази жар, със страст която удивлява.
Ти можеш... покажи ми как се обича...
Как за любовта се всичко дава. ...

Объркано, без стил стихотворение,
захлипа в захвърлена тетрадка,
написано без никакво умение
не поезия, а подигравка жалка.
И едната строфа се намръщи, ...

Случва се
Случва се да бъда отвратителна
и безмълвно ледена. И мнителна.
И крещяща думи обвинителни.
Случва се понякога. В мечтите ми. ...