Защото не повярва на студа,
изписал по прозорците пейзажи,
на моето небе му доскуча
и хукна към високите етажи
да оцветява следващия ден ...

АЛТЕРНАТИВА
... преди да хлътна в ледената угар, Бог светъл път пред мене очерта –
алтернатива просто нямах друга! – освен да мина с песен през света,
безхлебен, леко трезвен, безпаричен? – навярно ще напусна този свят,
но пък щастлив, че всекиго обичах, и го обичах! – като роден брат, ...

Глад ще има, когато кофите за боклук са празни…
хххх
Защо е така трудно да се намерят антропологически изследвания за особеностите и състоянието на отделните раси?
Защо е почти невъзможно да попаднеш на информация за процентното съотношение на расите?
Защо не можеш откри какви са по род гражданите н ...

Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет, ...

Някой броди
в душата ми,
валят белези
на тихо обичане -
пътуване по извивките ...

На жената нося армаган.
Тя ме прави дармадан...
Явно, моята покупка
сякаш ми говори :,,Чупка!"
Аз обичам си жената. ...

Аз доста често пъшкам през нощта
с творбите на колегите - поети.
И… тази нощ… аз почнах да чета
поредица от хубави сонети.
Поспрях се на конкурс - с огледала. ...

ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...

човек от глад за
знание и жажда се
себеизгражда -
ала най-напред любов
го тласка и подклажда

Във листопада има красота,
но аз обичам пролетта.
Във листопада има цветове,
но ти си в моето сърце.
И есенното слънце е прекрасно, ...

Припича дъжд. И превалява слънце.
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...

Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая ...

Вечер ,щом звезди изгреят
и луната освети ,Света...
Мигом аз очи затварям
моля се за всички нас.
Дай ни ,Боже,вяра, свята... ...

Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...

Винаги е рано да те няма.
Толкова остава за обичане.
Твоите цветя увяхват, мамо.
Жизненост от теб ли са извличали?
В чужди клони вече е загнездил ...

Две години след теб се съвземах,
две години някак ги преживях.
Две години се молех, за прошка,
две години безгрешна живях.
На третата, напуснах работа, дом ...

Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...

Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...

След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото ...

Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.
Посягам към стената огледална- ...

Колко много ми струва,
че съм влюбена в теб,
зная, адът ликува,
мой измислени Феб.
Щом те видя подскача ...

ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...

Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...

Пред огледалото,
в тихата вечер,
на мислите свои,
аз съм диспечер.
Кои да пусна? ...

Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка ...

Този дъжд... плиска се в минорен звук,
удря по перваза, брули цветни листи -
падат -
ударени, наранени,сякаш унизени...
Този дъжд - мокро. ...

Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...

Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...

Кривиш си душата, “приятелю”.
Бъркаш си в здравето с тези лъжи.
Ти плюеш обърнат към вятъра,
а храчките лепнат по твойте очи.
Ти поспри за момент, почини си. ...

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...

В три без пет ще вият хали,
тръгнали да търсят теб.
А пуснат ли по мен чакали,
знай - избивам ги наред!
В три без пет дъждът ще брули. ...