А Л Т Е Р Н А Т И В А
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...

Отдавна чувствата във мен умряха,
пустиня е и моето сърце.
Като пясък те се разпиляха
от вятъра във бурното море!
Обичах те! Сгреших ли аз, не зная! ...

Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...

Мълчиш, гледаш мен, светът ти приказка без край, загубих си ума
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата чер ...

ФОНТАН
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Днес имаше фонтан от думи,
желание, зрение и топъл дъх
в галерията на ,,Борис Смоя‘‘... ...

Заспала съм,
в прегръдките ти
и сто години
да не се събудя…
и хиляда да са, ...

В завоите на вятъра оставам -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен? ...

САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...

Слушаме лъжите всеки ден -
че политици за народа милеят!
Мълчи си той сляп, заблуден,
а те на неговия гръб живеят!
Толкоз ли ни е прост народът, ...

Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...

Не искам многото пари, а искам обичам да прелива
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...

Погълнат от шума на булевардите
догаря тихо розовия здрач
и като уморен косач обляга рамена
в стъклата на мансардите.
Улисана в самотни обиколки ...

В бара ще те чакам...
Тази вечер ще те чакам в бара...
Надявам се да дойдеш до зори...
С бутилка и пакет цигари...
Ще пия... За да спре, да ме боли..! ...

Летях насън.
Ветровете пронизваха духа.
Надигах чаша, но нямаше любов.
Само измерения.
Желаех да забравя загубата, да я заменя с друго. ...

– Алоо …
– Кажете, моля.
– Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирѝл.
– Кой ви е търсил, господине?
– Е как кой!? Ти! ...

Имам аз мечта голяма,
някой ден да стана като мама.
Мила, нежна и добра,
с красота покоряваща света.
Две дечица да са ми слънца, ...

Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...

ЕНЕРГИИ „ЧИ“
… понякога се мъча да изглеждам пред хората наистина добре! –
с пуловера си – кукувича прежда, с изпраното си преди век сетре,
с обувките, обрасли с водорасли, с мелтемите – из моята брада,
хем белите ми ризи са прекрасни! – и пасват на сакото в резеда. ...

На сватба
Не бях поканен, ала аз реших
поне за малко само да те зърна!
Ти бе красива! А дали сгреших ?
Погледна ме, и после се обърна! ...

Късен селски рок ни е залял.
Баба подлуди съседа.
Тати трети ден се не прибрал.
Мама е изнервена и бледа.
Да сме рокери-нали? ...

На карти дружина сговорна играе и пие шампанско от радост.
Във въздуха мирише на дим от пури и се носи напевен кикот.
Дружината е сплотена, от години традиция има на карти да се събира.
Коняк се разлива в кристални чаши и стилно изглеждат всички.
От „висше“ общество са, от сой. ...

Да върна младостта назад - не мога.
Кръжим в живот безмилостно суров.
Отново ме прегръщаш босонога -
след думите омайни за любов!
Заспивам с мигове прекрасни. ...

Живота уж направен е за живите,
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите. ...

Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...

Тази приказка не си я чувал...
В книгите не си я чел...
Сигурно, обаче си жадувал...
Да я преживееш... някой ден...
Сядай, почвам да разказвам... ...

В съвремието трудно,
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб! ...

Да минем отвъд океана. Там е блестящит град на хълма, светилото на демокрацията, новата обетована земя, територията на закона и парите…
„Не си създавай кумири!“ – казано е много отдавна.
Особено кумири в лъскави одежди, скриващи кал и мръсотия…
Историята на САЩ не се изучава сериозно у нас. Повърхно ...

А Л Т Е Р Н А Т И В Н О
Защо,като те боцне мъничко трънче
по голата,груба пета,
цялото тяло в болката тръпне,
нарушила общия идеал?! ...

В планината Рила, близко до Рилският манастир, където се намирало селцето, е как може да се нарича - Рила - естествено се родило Влакчето - героят в днешната ни приказка. Влакчетата се раждали малко по-различно от хората, животните и растенията. Първоначално се зародило в главата на един млад и напо ...

Още една нощ със тебе ще искам,
още едничка единствена нощ.
В нея очите си сини разплискай,
дай на сърцето ми капчици мощ.
Още една нощ в която да чувствам, ...

Скитникът арменец 23
Не съм бил в Рая, но райски хубости веч зная, познах ги в таз страна-градина, где животът ми кат в Рай премина. Ех, ако го нямаше “Техноимпекс” и си получавахме цялата заплата, наистина животът ни в Мароко, щеше да бъде райски.
Да, вярно, никога не съм бил в Рая и навярно няма д ...

Намирам се на място и реална,
когато на проблемите откликвам,
не мога да живея в сън, фатално е,
защото сетивата ми се сриват.
Не мога да се крия в миша дупка, ...

-Ако имаше право на избор, би ли избрал да знаеш кога ще умреш?
-Не бих, иначе се губи смисъла на играта.
-На играта?
-Да, на играта, наречена живот.
-За теб животът е игра? ...

Жътвар ме посети тази нощ, но не за да вземе душата ми за отвъдното, а за да ми разкаже история. Седна на леглото и ми каза да не се страхувам. Аз се изправих и разтърках очи за да се уверя, че е истина. Жътварят ме хвана за ръка и започна. Разказа ми история за млада жена, която скочила от най-висо ...

Момчето и машинописните листи
Получи машинописната машина за 16-ия си рожден ден. Баща му забеляза, че се увлича по писането и реши да улесни този процес, като му подари машинописна машина. В началото, Борис не се зарадва много. От куртоазия благодари и имитира зарадваност, но останал насаме с машин ...

По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...