I
Хубаво нещо е да си патица. Домът ти е насред огромен басейн и имаш множество патешки другари, освен другите дребни пернати. Можеш да плуваш колкото си искаш, да се чистиш колкото ти е приятно, а единствената ти грижа е за прехраната. Какво по-лесно от това: водата изобилства от буболечки и вкусни ...

Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всек ...

Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.
Сега пред икона очите си свела, ...

ПРОСТИ РИМИ
Не знам какво ще стане след години, когато вече няма да съм тук? –
навярно небесата ще са сини? – за щъркелите! – идещи от юг,
от злост и мъст светът ще се проветри и ще надене пролетния кларк,
и нощите навярно ще са светли за влюбените в стихналия парк, ...

Отговорът е много прост, уважаеми читатели. Просто този паметник е поставен на най-неподходящото място. Представете си, че идвате от Орлов мост и искате да стигнето до Попа, прекосявайки градинката с този паметник. Ще констатирате, че той лежи точно на диагонала, който е най-прекия път между Орлов м ...

Събудих се и този ден
по Неговата воля.
Три облака небе над мен,
три метра пръст отдолу.
Ръце да меся хляба чер, ...

Живеем в интересни времена,
но возим се на задните седалки.
Съмнението пуска семена,
но истината крие се с ключалки.
Заливат ни с горещи новини, ...

Моето отечество чудесно обичам,
издържало е двете робства ужасни,
наслада е родните думи да изричам,
че те са звучни, сладки и прекрасни!
Ако сме будни, България да загине няма, ...

Веднъж ми казаха, че не мога,
усмихнах се и замълчах.
Да ни съди може само Бога,
пред себе си и него обещах:
Вяра в себе си от други да не губя ...

Понякога влечугите летят
от спомените древни вдъхновени.
Да вейне вятър ще се преродят
от мезозоя доощастливени.
От толкова влечуги в този век ...

Допълнението е към "Нагли лицемери", сложено отделно, защото мястото за коментари е малко.
Младене, да мислим като математици. 3% или 97% - кое е по-голямо и по-важно?! Консервите или войниците?
Пак математика. Повярвал си на лъжите на Солженицин и пропагандата. 50 000 000 убити, викаш. Население на ...

БОЖЕСТВЕНИЯТ МИГ ЧОВЕЩИНКА
... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини, ...

Да издигнем паметници нови
(старите нали ще ги рушим)
За идеи мозъкът ми рови,
смазвам чарковете му със вазелин...
Примерно, на горд османски бей, ...

Пеперудени
мисли летят в мрака.
Пърха сърцето.
Заблудените
бели снежинки – знаци, ...

Какво се случва вече, братко? Животът плаче неразбран.
Усмивки виждам все по-рядко. Светът от мрак е завладян.
Дали фалшивите ни роли ни правят тъжни и сами?
Човекът, пламнал от неволи, отново пише и не спи.
Въздиша болката световна с гръдта на младата жена, ...

КНИГИТЕ СИ ИМАМ САМО
Бил съм влюбен в не една любима,
но любим за никоя не бях.
В своята безсмъртна, мъртва зима
гледам даже мъката през смях. ...

Осъдихме ги, без да ги познаваме. Съдихме и знайни, и незнайни. Всъщност искахме да избягаме
от собствената си присъда. Изправена пред собствен съд, нямам силни аргументи в своя полза.
А вътрешните гласове са готови да ме одерат.
Споря с тях като за последно. Не съм готова да се призная за виновна д ...

Малко червило, тясна мансарда.
Процеждащ се лъч през стъклото,
залезът тихо се ражда.
Като танц от танго черно-бяло
пред старо, полузасенчено огледало. ...

ПРИНУДЕНА
Тина вървеше из мрачните улици на Варна и пушеше последната замъгляваща съзнанието си цигара - марихуана.
Беше депресирана. Свободното й време се свързваше само с това да намери пари за два грама кокаин , сякаш това я караше да изпитва някакво дяволско задоволство от това до трови тялото с ...

Късна вечер. Децата и жената бяха извън града, на гости при родителите ѝ. Хапнах у нас, напълних тумбака с храна. Скучно ми стана. Пуснах си малко Пинк Флойд, от времето на Сид Барет, една песен, в която Сид припява ” И какво точно е сън и какво е шега.” Жена ми си пада по Пинк Флойд. После излязах ...

СКИЦАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Мрачно е времето на порока и срама,
когато умът е разрушителен,
като призрака от бутилката, ...

Какво е паметта?
Счупената пейка, на която си лежал нощем до гарата, за да избягаш от вкъщи? И после дървената шейна на дядо? Тази, същата, дето не ставаше за нищо и накрая всички ти се смееха, но ти беше първи на зимната пързалка с твоето порше – найлона от мазето на дядо...
Счупено коляно ли е пам ...

Само за тебе мисля,
сърцето ми друг не ще поиска.
Когато затворя очи-виждам те,
сърцето ми кърви, боли и пак обичам те.
Щом разбрах, че съм вече незначима, ...

Телефонът даде сигнал за ново съобщение. Непознат номер:
- Здравей, Ани! Утре има парти у нас, не забравяй да донесеш роклята му вкъщи?
- Добре, коя рокля? Червената или кафявата?
- Мисля си, че трябва да е бяла.
- Нямам бяла при мен. Е, има една, но изглежда доста курвенска. Ти не би искала наистин ...

Ум - по мълчанието разпознавам
и по краткостта на казаното.
Аз на моя бряг оставам -
от плагиатството опазена.
Върви на пръсти моят стих - ...

Художникът опитал се да Те рисува,
продал се е отдавна на врага.
За него Истина не съществува,
приемлив Те представя пред света.
Христос готов да се съобразява, ...

......
Вие искате нещо!
Но кажете какво?
Да обичате някой?
А не знаете, кого? ...

Дъждовно пролетно се лее,
щастливо слиза и расте.
Дървета цъфнали се смеят
и чувствам се като дете
сред капки приказно красиви ...

– Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна мъчително – да дадеш хапчета на моя Киро. Иначе… – пак замълча за минута. – Ще се хвърля в реката.
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...

Да те приема с всяко твое Аз
и пряко всяка своя съпротива.
Да видя във очите ти компас.
Да бъда смела, вярваща и силна.
Да ти се доверя като дете. ...

Сервитьорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...

НЕМСКАТА ОВЧАРКА НА СЪСЕДА
... моят мил съсед из парка цял ден вестници чете,
двама – с немската овчарка, ще прехвърлят и стоте,
той с луличката си пуши сред алеите с цветя –
тъй живеят, двама души – той със вестника, и тя, ...

Петък - писък в мрака,
след миг настава внезапно тишина.
Петък - катастрофа разгромителна,
няма награда утешителна.
Петък - съдбата оказа се отмъстителна, ...