Думите ти се забиха в сърцето като остър нож.
Как може? Как може да си толкова лош?
Глупаво, безсърдечно животно си ти!
Правя всичко за теб, а ти за сетен път ме нарани!
Щастлива изглеждам, така ли? ...

Времето потъва в кървава тъмнина,
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито, ...

Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... ...

В търсене на един,
може би пропускам любовта...
В чакане на един,
може би съм сляпа...
В търсене на един, ...

Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...

Сама съм! Завесата падна.
Какъв спектакъл днес изиграх.
Бях луда, желана и жадна
и посипана в звезден прах.
Беше хубаво! Завесата падна. ...

Когато съмне...
в тези две очи,
аз ще бъда толкова далече,
не ще усетиш
горещите сълзи, ...

Замълчи! Не плачи!
Уморени са очите!
Свободен си! Хайде, върви!
За мен недей мисли!
Ще потъжа ден-два, но ще ми мине! ...

След като приключих с поредната идиотска ситуация (и най-прилежно си я записах*), в която поредният клиент не се слуша какво говори, а още по-малко пък ме слуша аз какво го питам, но за сметка на това си иска настоятелно това, което си иска, се замислих защо всъщност се получават такива ситуации. Ед ...

не се научих да те губя
в чуждите очи
на тъмнината
макар да знаех
че отлиташ... ...

ЩЕ ДОЙДЕ
Повярвах на сълзи -
и днес съм пак сама.
Сърцето ми, уви,
не помни топлина. ...

ЗВЕЗДА
Там на високия бряг сред скалите -
върху стръкчета суха трева,
не започнали стихват игрите.
Бях Адам - ти на Ева зова. ...

Морето е синьо,
синьо посиняло,
вълните се блъскат и шумят,
корабчетата минават тихо,
като в райски път, ...

Не трябва, знам, но ми липсваш.
- А исках силно да те мразя,
но липсваш ми ужасно и боли!
Боли, не спира тази рана да кърви.
И дните тъй студени - лента чернобяла ...

Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...

Не ще изпитам вече страх
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...
С вълшебствата на източната нощ, ...

Само ти можеш така да ме гледаш,
погледни в очите ми отново
и ще видиш там душата си!
Само ти можеш така да ме галиш,
с ръцете на вятъра нежен в косите ми! ...

Глава първа: Новото начало
Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъ ...

Причерняло ми е пред очите, искам да си само с мен,
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко... ...

В ресторант "Империал" на провинциалното северно финландско градче Йоргсен - току на полярния кръг свиреше естрадна музика, въпреки че гостите не бяха особено многобройни и танцуващи двойки почти не се мяркаха. Независимо от гръмкото си название фирмата - собственик на комплекса хотел ресторант едва ...

Последна нощ ти подарявам
и тръгвам с първите лъчи,
за всяка грешка ти прощавам
и за горчивите сълзи.
Изпий последната наслада ...

Задъхаха се
ветровете в мене,
и се завиха
в непосилна буря.
Как да те износя ...

ПЪРВА СРЕЩА
Човек не може да бъде остров затворен сам в себе си... Човек не може да обича скришом, като крадец, крадец на чувства. Откъде идват самотните хора, кой разрешава на сърцето си да остане само? Ако обичаш, можеш ли да бъдеш сам... ако мразиш, колко часа ти остават до самотата?... Понякога ...

Вятър силен зафуча
и огъна клони млади,
понесе облаци от прах
над къщи и ливади.
Изведнъж притъмня. ...

Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...

Виж, към теб върви едно съсипано момиче,
на което са ограбили мечтите!
Слепи са му днес очите за луната и звездите,
за света около него,
от любов пренаранено! ...

Извезана с магически ширити,
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...

>>> В безкрая
>>>
>>> По белите пътеки на мислите неспирни
>>> се нося по-безплътно от сянка на Луна,
>>> невиждаща за нищо, погребваща мъглите, ...

Не чакай. Влизай. Аз съм тук.
Без дрехи, без чувства, без воля.
Не чакам да се впиваме един в друг,
а да не ми дадеш възможност да се моля.
Накарай ме да хленча и скимтя. ...

Имаше дни
дни, в които бе до мен,
имаше дни
дни, в които бе спомен,
но има и дни, ...

Коя си ти - застанала на облак,
витаеща в душата като птица,
разперила косата си гальовна
влиятелно, че сякаш си царица?
Коя си ти - летяща като песен ...

Няма те...
(На Ц.)
Денят мимолетно си тръгваше
и в днешното "вчера", по релсите,
от дивите вишни на устните, ...

Ангелите бяха основно виновни
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш, ...

Oбичам да ме чакаш у дома, когато се прибирам уморена.
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...

Където думите не могат...
Лятна нощ е...
Задухва прохладният вечерен бриз, обгръща ме в нежна прегръдка, погалва ме по бузите, разрошва разпилените ми коси.
Тихо е...
Само от долния етаж някой свири на пиано. И както в оня незабравим стих на поета Д. Дамянов припява много тъжно „Лунната соната". ...

Самота...
Живот ли е това?
Тежка ли е таз съдба,
щом обречена е да се скита сам сама?
Не е тежка, нали? ...

По светлото на синьото,
по топлото
на залез орехов,
по есенните сенки,
в гора ...

"The World Is Ugly"
These are the eyes and the lies of the taken
These are their hearts but their hearts don’t beat like ours
They burn ‘cause they are all afraid
For every one of us, there’s an army of them ...